180. СЕСТРА ЖЕРТВУВА СИН ЗА БРАТ

Том ІV: Народни балади

Илен Павел по Будина оди,
добра коня насръдито кара,
морав биниш наопако носи,
чист подкапник над вежди надноси,
остра сабля се у руке дръжи.
Никой смее Павел да попита,
попита го нему мила сестра:
- Фала, Павле, фала, мили братко,
защо илен по Будина одиш,
защо коня насръдито караш,
защо биниш наопако носиш,
чист подкапник над вежди надносиш,
защо сабля се у руке дръжиш?
А Павел ю тио отговори:
- Леле варе, моя мила сестро,
туня са ме беда набедили,
че съм заклал царевата черка,
та сакая глава да ми зема.
Леле варе, моя мила сестро,
ти си имаш троица синове,
дай ми един, глава да отмени!
Очела си неговата сестра,
очела си на нойни дворове,
па окнала най-младио сина:
- Фала, Дойчин, фала, мили синко,
заженил се е уйкя ти Павел,
та те сака девер да му идеш!
Зарадва се Дойчин добър юнак,
зарадва се, че девер че иде,
та си стегна таа добра коня,
па си пойде на Павлови двори.
Ка пристигна на Павлови двори,
на портите двамина чекая,
та на Дойчин главата узеа.
Ка побегна Дойчинова коня,
ем си бега, ем си много цвили.
Дочуло го Дойчиново либе,
та на свекър тио проговори:
- Фала, тате, фала, мили тате,
защо цвили Дойчинова коня,
като не е никога цвилело?
Изтръчала на двор да а види,
и коня си у двор дотръчала
и Дойчин си без глава донесе.
Извикало Дойчиново либе:
- Я излезни, тате, та да видиш,
защо цвили Дойчинова коня!
Излезнал йе Дойчиновио баща,
та погледна Дойчинова коня.
Ка погледна Дойчин добър юнак -
мрътво тело на седло седнало,
мрътви руке златни узди дръжа,
мрътви ноге у зенгии стоя!
Извикал йе Дойчиновио баща,
извикал йе, що го гласи дръжа,
извикало Дойчиново либе,
а макя му нема ни да знае!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.