179. БРАТЯ СЕ УБИВАТ

Том ІV: Народни балади

Имала й мама, имала
два сина, до два близнака,
една дъщеря Тодорка.
Чуди са мама, мае са
на кой кяр да ги запрати,
на кой кяр, на кой занаят;
във Стамбул да ги запрати,
във Стамбул чума морило.
И та си мама намисли,
отиде петък на пазар,
купи Стояну волове,
Ивану черни биволи,
и си ги мама запрати
да орат черни угари.
Орали, що са орали,
седнали да си починат.
Иван Стояну думаше:
- Байне ле, бачо Стояне,
ти ореш, байно, с волове,
а пък аз с бръзи биволи,
надорал съм те, байно льо,
четири брезни повече!
Ти либиш, батко, момите,
аз либа руси подевки,
надлибил съм та, байно льо,
четири руси подевки!
Ти грабаш китки шарени,
аз грабам криви кривици,
надграбил съм та, байно льо,
четири криви кривици!
И Стояну му докривя,
на клето сърце дожаля,
извадил влашко ноженце,
Ивану глава отрязал,
него си в сърце прободе.
Тяхната сестра Тодорка
отишла да ги обиколи.
Кат ги видяла Тодорка,
разпаса златно коланче,
та го на круша метнала
и са Тодорка обеси.
Тяхната стара майчица,
чака ги мама за обяд,
да додат да обядуват.
Не дошли да обядуват
и тя са сама накани;
кога й на нива отишла,
какво майка да види -
сичките мъртви лежели.
Сторила сърце каменно,
каменно сърце, дървено,
и ги на кола натвари.
Из пътя върви и мълчи,
кога си у тях отиде,
викнала, та изплакала:
- Де са е чуло, видяло
сред лято слана да вали,
както й по мене валяло,
във мойта мала градина,
та ми ослани, ослани
два стръка чернок босилек
и между тях ружа алена!
Това е майка изрекла
и тя са с душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.