177. ДЕЛБА НА БРАТЯ

Том ІV: Народни балади

Двама се братя делили,
сичко по братски делили:
нива със синджир мерили,
лозето кютюк по кютюк.
Толкув остана, остана
дур два ми коня ранени
и дур два сиви сокола, -
не можат да ги разделат -
коня за коня цвилеше,
сокол за сокол пищеше.
Богдан Грозданки думаше:
- Либе Грозданке, Грозданке,
я ща във къра да ида,
дребна ще лова да ловя
с моите сиви соколи,
я ти да викаш брата ми,
да го нагостиш, напоиш
и да ми брата отровиш.
Сичко бащино имане
на нази да ни остане,
чутни болери да бъдем.
Богдан си стана, отиде,
отвори нови сараи,
помами сиви соколи,
че ги в кошница натуря,
че си във къра отиде
за дребна лова да лови.
Богдан нагоре погледна -
сив орел фърка по небе.
Той си соколи извади,
че връз орела посочи,
тий си орела фаная,
с нигте му пера скубия,
с калвун му очи вадия.
Орела писна, заплака,
люто майка си кълнеше:
- Мале ле, да са провалиш,
когато не си пилила
два пъти във годината,
и ази братец да имам,
от сокол да ма отърве,
от сокол, от страшна птица!
Като чу Богдан орела,
той си соколи помами,
че ги в кошница натуря,
та че си у тях отиде,
че на Гроздана думаше:
- Гроздано, либе Грозданке,
какво ти, либе, заръчах,
свърши ли тая работа?
- Свърших я, либе, направих,
ей го де лежи в одая,
с китяна черга го покрих.
Богдан при Иван отиде,
та че си жално заплака:
- Я стани, брайне Иване,
кво чудо язи завърших!
Сълза му капна на лице,
Иван са от сън събуди
и на Богдана думаше:
- Брайне Богдане, Богдане,
що така жално заплака,
та ма от сън събуди,
какво си сладко бях заспал?
Богдан Гроздани думаше:
- Либе Гроздано, Грозданке,
дай ръка да ти целуна,
че ти си била по-итра,
по-итра, либе, от мене,
че ти си, либе, от голям сой,
голяма влака безкрайна.
Та що са рекле хората:
и куче от сой да земеш,
че близо лежи при стадо,
надалеч гони вълците.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.