|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
17. ЗАЛЮБИЛ ЗМИИЧИНА ДЪЩЕРЯ
Том ІV: Народни балади
Сино льо, сино Стояне,
толкова ходиш, сино льо,
не найде ли си личето,
личето и приличето?
- Найдох го, мале, найдох го,
яла е мошне далеко -
за година се отива
и за друга се дохуда.
Ти да я видиш, мале ле,
Каква е мома хубава:
кога моминка вървеше,
без вятър вятър духаше,
кога моминка стоеше,
без слънце слънце грееше,
кога моминка думаше,
през уста злато точеше.
- Сино льо, сино Стояне,
бре, даде ли хи лухуце?
- Дадох хи, мале, дадох хи
моите бели грошове
и моят пръстен сребърен.
- Сино льо, сино Стояне,
тва не е мома хубава,
ле хем е, сино, ле хем е
змиичината дъщеря,
от загоре доведена,
та е тува приведена.
Лете летова, сино льо,
бащините си градини,
под белят цървен трендафил,
зиме зимова, сино льо,
бащините си ахъря,
под оловетум яслите.
Лъжи я, сино, мами я :
"Дай си ми, моме, грошове
и моят пръстен сребърен,
че ка на сефер да пода,
я дойда вейке, не дойда."
- Лъгах я, мале, мамих я,
яла е хитра гидия,
я тя ми вели, мале ле:
"Дей гиди, луда гидия,
тоят е сефер и моят,
горе, горе в планината
самовилското камене".
Малък Дервент, Софлийско, дн. Лалково, Ямболско; на "заплетено"
хоро (Стоин-ИЗТр., № 11).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.
|