169. ГЕОРГИ ГРОЗНИЯ - 1

Том ІV: Народни балади

Имала й мама, имала
дор девет сина левенти,
десети Гьорги грозникът.
Мама на Гьорги думаше:
- Махай са, Гьорге, от тука,
да не ми грозиш дворито
и девет сина левента!
Гьорги мами си думаше:
- Къдя да ида, майно льо,
като съм малък и глупав
и пътищата не зная?
Заплака Гьорги и тръгна,
и на майка си продума:
- Да даде Господ, майно льо,
аз като от тук излеза,
черната чума да влезе,
да мори чума, да троши,
всичките, мамо, да измори,
за меня каил да станеш!
Де й била чума, слушала.
Като си Гьорги излезе,
черната чума улезе,
че мори чума, че троши,
всичките до един измори.
За Гьорги каил станала.
Седял ми Гьорги, слугувал,
седял ми девет години,
спечелил девет хиляди,
девет хиляди грошове,
петстотин вакли овнета.
Че тръгнал насам да дойде,
стигнал е тяхното село.
Майка му стои на пътят,
Гьорги майка си е познал,
мама си Гьорги не позна.
Гьорги мама си думаше:
- Има ли место за меня,
тъз вечер да пренощувам?
Баба на Гьорги думаше:
- Имам си, синко,имам си,
и аз имам синка кат тебя,
аз си го, синко, изпъдих,
да не ми грози дворито
и девет сина левента.
Като си Гьорги излезе,
черната чума улезе,
че мори, синко, че троши,
всичките, синко, измори,
за Гьоргя аз каил станах.
Тогаз са Гьорги изказа,
че той бил Гьорги грозникът.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.