161. ГЮРО ТЪМНИЧАР

Том ІV: Народни балади

Два се змея на планина бият,
от ни тече река Руменлия,
край ву бие у тъмна тъмница,
у тъмница Гюра тъмничарин.
А при нега никой нигде нема,
само едно пиле соколенце,
па га Гюра млого скупо чува:
перчик скубе, та му гнездо прави,
пръсти троши, та га месо рани,
слъзи рони, та га вода пои.
А сокол му потио говори:
- Таком Бога, Гюро тъмничаре,
що ме мене толку скупо чуваш?
Дали ке ме скупо ти продаваш,
ели ке ме надалеко пракяш?
А Гюра му дума продумуе:
- Чуеш мене, пиленце соколче,
некю да те скупо я продавам,
а кю да те на далеко пракям,
на далеко дор на мои двори.
Ти да видиш мои рамни двори,
рамни двори и порти шарени,
дали стоев, ел са соборени;
и да видиш мое пръвньо любе
дали седи, ил се оженило;
и да видиш моя стара майкя,
дал е жива, или йе умрела;
и да видиш моя мила сестра,
дали седи, ил се оженила!
А сокол му дума продумуе:
- Таком Бога, Гюро тъмннчаре,
синокь дойдо от твоите двори;
дворите ти трава обраснали,
а портите веке соборени.
Насред двори едно суо дръво,
на дръвото до три куковици -
една кука, язик не увлачи,
друга кука, ютро и па вечер,
трейкя кука, тики къд се сети.
Отговара Гюра добър юнак:
- Таком Бога, пиленце соколче!
Щото кука, язик не увлачи,
това ми йе моя стара майкя,
щото кука ютро й на вечер,
това ми е йе моя мила сестра,
а що кука, тики къд се сети,
това ми е мойе пръвньо любе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.