160. ДВАМА БРАТЯ В ТЪМНИЦА

Том ІV: Народни балади

Бука ябока родила,
на две стебла две ябоки,
на трекьото пиле славей,
пиле славей гнездо прави,
гнездо прави, хем говори:
- Роди, Руке, двама браке,
двама браке, два близнака,
и тие са затворени,
затворени, забравени
сега стана девет годин,
девет годин половина,
ни са на цар нажалиа,
ни на люде са смилиа.
Един от них отговори:
"Хайде, браке, да плачеме,
да плачеме, да викаме,
да са на цар нажелиме
и на люде да са смилим!"
Та плакали, що плакали,
та са на цар нажелиле
и на люде са смилиа,
изпуснали един от них.
Пак друган му тихо вели:
"Ойле брате, мило брате,
ти ке видиш лето ли е,
лето ли е, зима ли е!
Ко е лето - китка цвете,
ко е зима - топка снежец,
топка снежец, парче ледец."
Отпуснали един от них,
той си такна низ кершие.
Де си срещна стари татко,
че продава чиф биволе
со се кола, со се такъм.
Той му вели, отговори:
"Ойле дедо, стари дедо,
защо даваш чиф биволе
о се кола, со се такъм?"
Стари дедо отговори:
"Азе имах до два сина,
о два сина като тебе,
и тие са затворени,
затворени, забравени
сега осем, девет годин.
Продавам ги да си зема,
да си зема малко пари,
да откупе моите сина."
Пак си такна низ кершие,
низ кершие по сокаци.
Де си срещна стара майка,
че продава бало аба
со се кроено, со се разбой.
Той й вели, отговори:
"Ойле бабо, стара бабо,
защо даваш бало аба
со се кроено, со се разбой?"
Стара баба отговори:
"И е имах до два сина,
до два сина като тебе,
и тие са затворени,
затворени, забравени
сега осем, девет годин,
девет годин половина.
Продавам ги да си зема,
да си зема малко пари,
да отплате моите сина."
Пак си такна низ кершие,
низ кершие по сокаци;
де си срещна неговата,
неговата малка сестра,
че продава танки даре,
танки даре херйлени,
херилени, копринени.
Той й вели, отговори:
"Ойле моме, малка моме,
защо даваш танки даре,
танки даре херилени,
херилени, копринени?"
Малка мома отговори:
"Азе имам до два браке,
до два браке като тебе,
и тие са затворени,
затворени, забравени
сега осем, девет годин,
девет годин половина,
не са на цар нажелйа,
ни на люде намилиа.
Продавам ги да си зема,
да си зема малко пари,
да откупе моите браке."
Той си такна низ керщие
низ кершие по сокаци.
Де си срещна първо любе,
че продава машко дете.
Той й вели, отговори:
"Ойле булка, млада булка,
защо даваш машко дете?"
Млада булка отговори:
"Азе имах едно любе,
едно любе като тебе,
мили девер като тебе,
тие ми са затворени,
затворени, забравени
сега осем, девет годин,
девет годин половина.
Ни са на цар нажелиа,
ни на люде намилиа.
Продавам го да си зема,
да си зема малко пари,
да откупе мойто любе,
мойто любе, първо любе,
първо любе, мили девер."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.