142. СВЕКЪРВА ОТРАВЯ СНАХА СИ - 1

Том ІV: Народни балади

Залиби Стоян Тодорка,
либи я Стоян, лъга я,
доде я Стоян излъга,
доде я у тях заведе.
Мама му на двор седеше,
две чаши в ръкъ държеше,
в едната чаша ракия,
в другата върла отрова.
Дето бе чашка с ракия,
нея Стояну подаде,
дето бе чашка с отрова,
нея Тодорки подаде.
Веднъж Тодорка сръбнала,
дваж е Тодорка викнала:
- Майно ле, стара свекърво,
до днес да ми си свекърва,
пък от днес майкя рождена!
Подай ми вода студена,
отрова да си пригълна!
- Нямаме вода студена,
имаме върла ракия.
Пак е Тодорка викнала:
- Мари калино, малино,
до днес да ми си зълвица,
пък от днес сестръ рождена!
Подай ми вода студена,
отрова да си пригълна!
- Нямаме вода студена,
имаме върла ракия.
Пак са Тодорка провикна:
- Олеле, мамо, отидох!
Стояне, либе Стояне,
подай ми вода студена,
отрова да си пригълна!
И Стоян дръпна стовната,
че си за вода ютиде.
Мама му иде среща му,
че на Стояна думаше:
- Фърли, Стояне, стовната,
Тодорка умре, загина!
И Стоян фърли стовната,
че въз Тодорка отиде.
Пак са Тодорка провикна:
- Стояне, либе Стояне,
подай ми вода студена!
Ко туй Тодорка издума
и са от душа отдели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.