|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
134. МАРКО ИСКА ДА ПОГУБИ БЕЗДЕТНАТА СИ ЖЕНА
Том ІV: Народни балади
Язди Марко по рамни друмове
и у нищо невесело гледа,
илен оди, илен кон разводи,
остра сабля по калдръме влачи,
моров кожух наопако вее,
син подкапник над очи надноси.
Не смея го никой попитати,
попита го Кита, мила сестра:
- Таком Бога, мое мило брате,
ке те питам, право да ми кажеш:
илен одиш, илен кон разводиш,
остра сабля по калдръме влачиш,
моров кожух наопако вееш,
син подкапник над очи надносиш,
да що ли ти на душа тегнее?
- Таком Бога, Кито, мила сестро,
мислим, сестро, Елена да простим,
да си дирим друга по-хубава,
коя може рожба да ми роди.
Дочула ги Елена невеста
и замина през китна градина,
па на цвеке тихом отговара:
- Сани, вени, мое ситно цвеке,
кой те сади, кой ли ке те носи!
Садила те Елена невеста,
ке те носи Вида белоградка.
Цвет замина, пелин си откъсна,
па на Марко тихом отговара:
- Зер не знаеш, Марко, зер не помниш
кога ми се царев град градеше
и тизека тамо помагаше,
та ми купи сърмена фустана;
фустан ми се доземи влачеше,
а сега е и кас, и па тесен.
И ми купи сърмена колана,
коланче ме дваж-триж обиколи,
а сега е туку едва еднаж.
А Марко се лепо не досеща,
че Елена трудна и дебела,
па повика Павел мили братец
и на Павел тихом отговара:
- Я заведи Елена невеста,
заведи я на висока чука,
разсечи я на четири дела,
разфърляй я на четири страни!
Я ке идем Вида да си либим,
да си либим Вида белоградка.
Послуша го Павел добър юнак,
заведе я на висока чука.
Отговара Елена невеста:
- Я почекай, Павле юначе,
та да седнем малко да починем!
Па седнаа мало да починат,
родило се това мажко дете.
Зачуди се Павел що да чини,
па соблече свилени елеци
та си уви тая мажка рожба,
па се върна надзад на дворове,
па на майка тихом отговара:
- Дери, мале, свилени пелени,
плети, мале, свилени повое,
да повием тая мажка рожба!
Па излезна Марко добър юнак,
па прегърна това мажко дете.
Долни Пасарел, Самоковско; на връщане от полето (Стоин-Самок.,
№ 87).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.
|