128. ОТДАЛЕЧ ПРИ БОЛНАТА СИ ДЪЩЕРЯ

Том ІV: Народни балади

Еднъ бе Янка оряйовинка,
оряйовинка, черяшовинка,
и ней я мама далеч ожени,
далеч ожени, далеч зачерни,
през девет села, та в десетото.
Дето отиде хубава Янка,
там заварила девет девера,
девет девера, осем етърви
и осем люлки със мъжки дяца.
Янка й вързала девета люлка,
девета люлка, кърпо момиче.
Къде й одила хубава Янка,
къде й одила, Бога й молила:
- Я ми дай, Боже, черната чума,
черната чума, цариграшката,
да ми умори девет девера,
девет девера, осем етърви и
осем люлки със мъжки дяца!
Де е седяла черната чума,
черната чума, цариграшката,
де е седяла, де е слушала!
Обедовала й във Будинграда,
пладнувала е във Сливенграда,
вечеряла е дур у Енкини,
дур у Енкини, зад мала врата.
Навън излезе хубава Янка,
навън излезе цета да рани,
ударило я й черната чума,
ударило я й във клето сърце.
Та легна Янка болна да лежи,
ни с очи гледа, ни с уста дума.
Над Янка седи стара свекърва,
над Янка седи, глава й държи,
глава й държи, дума й дума:
- Ой си та тебе, булне ле Яно,
като ми лежиш, лежиш, умираш,
кого да пратим за твойта майка,
кого да пратим да я преитри,
да я преитри, да я доведе?
Тогава Янка с очи погледна,
с очи погледна, с уста придума:
- Ой си та тебе, стара свекърво,
кога ма питаш, право да кажа:
пратете, мамо, пратете, мамке,
пратете, мамке, драгинко Драгньо,
драгинко Драгньо, драго деверче,
че скором оди и итром дума.
Той жа преитри моята майка,
жа я преитри, да я доведе.
Од ми са оди цяла неделя,
Драгньо ми оди ден до пладня!
Па са пратили драгинко й Драгньо,
драгинко й Драгньо, драго деверче,
та па ми стана Драгньо, отиде,
отиде Драгньо за ден до пладня,
на нови порти Драгньо потропа,
потропа Драгньо, още повика:
- Я изляз, изляз, свао льо Йово!
Драгньо потропа, Йова излезе.
Драгньо си Йови тиво говори:
- Ай да та, мари свао, заведа,
че е добила булката Янка,
че е добила кърпо момиче!
Йова си Драгню тиво говори:
- Я стой, почакай, свате ле Драгньо,
да сготва Е ни топла пануда,
да извада Ени бисер пелени,
да оплета Ени копринен повой!
Драгньо си Йови тиво говори:
- Я върви, върви, свао льо Йово,
мама й готвила топла пануда
и й извадила бисер пелени,
и е оплела копринен повой!
Па са тръгнали Драгньо и Йова,
та са минали гора зелена,
та са настали в поле широко.
Йова си Драгню тиво говори:
- Ой си та тебе, свате ле Драгньо,
кво ми мирише тамян на восък?
Драгньо си Йови тиво говори:
- Я върви, върви, свао льо Йово,
това ми поле така мирише,
така мирише тамян на восък!
Па са тръгнали Драгньо и Йова.
Те са срещнали булката Янка,
че я носея в тежка носилка,
в тежки носилки, в бели ветрилки.
Като я видя Енкина майка,
тя ми викна, викна, заплака:
- Ой си та тебе, свате ле Драгньо,
що ми не каза по-отдалече,
че е умряла булката Янка,
та да та викна, викна, заплача?
Та щат да речат сичките ора:
"Благатка Янка с нейната майка,
я по-благатка със бяло гърло!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.