126. ПРЕСТРУВА СЕ НА МЪРТВА В ДЕНЯ НА СВАТБАТА

Том ІV: Народни балади

Марко проси дели Магдалена,
он я проси, она се односи,
он я проси, она шега бие.
Гривни прати, о камен ги троши,
китка прати, у огин я фърля.
Вечер са си с нея сборували:
- Таком Бога, дели Магдалено,
кога бъде ютре йодзарано,
че ти дода, Магдо, со сватове!
Магда му йе нищо не думала.
Ка йе било ютре йодзарано,
да е Марко со сватове дошъл.
Изкачи се дели Магдалена,
изкачи се на високи чардак,
та разгледа нагоре, надоле,
та разгледа през широко поле,
де си иде Марко со сватове.
Слезна Магда от високи чардак,
па на макя потио говори:
- Леле мале, леле мила мале,
де си иде Марко со сватове,
де си иде през широко поле,
че ти легнем, мале, да ти умрем,
че ти легнем, мале, у носила,
ти ме прекрий с това бело платно
и си земи това жълто цвеке,
е натъркай мое бело лице,
да ми стане лице мъртовечко;
осучи ми до три жълти свещи,
запали ги, мале, на главата!
Ка приближи Марко со сватове,
ка приближи, мале, до дворове,
извикни се, мале, щото можеш,
извикни се, мале, та си плачи,
жално плачи, ош по-жално реди:
"Моя Магдо, моя тъкменице,
тъкменице Магдо, гледанице!
Де си иде Марко со сватове,
я ти, Магдо, у носила лежиш,
ти си, Магдо, с покров покриена!"
Дури Магда дума да издума,
де си дойде Марко со сватове,
улезна си Марко со сватове,
улезна си Марко у дворове.
Ка улезна у равни дворове,
учуди са Марко, удзвери са.
Проговори Марко младоженье:
- Прости мене, куме господине,
прости мене що чем да продумам.
Снощи сме си с Магда сборували,
сега Магда у носила лежи,
сега Магда с покров покриена.
Маркути се за вера не фата,
та па Марко девере говори:
- Таком Бога, два млада девера,
я идете у гора зелена,
донесете леда девет педа,
да туриме Магди у пазуки,
ега би се Магда соживила.
Слушали го два млада девера,
та отишли у гора зелена,
та донесли леда девет педа,
та турили Магди у пазуки.
Бо ме Магда ни с нога, ни с ръка!
Маркути се за вера не фата,
па се Марко туку чудом чуди,
та па Марко девере говори:
- Таком Бога, два млада девера,
я идете у гора зелена,
та фанете змия усойница,
да туриме Магди у пазуки,
ега би се Магда соживила!
Слушали го два млада девера,
та отишли у гора зелена,
та фанали змия усойница,
та турили Магди у пазуки.
Бо ме Магда ни с нога, ни с ръка!
Маркути се за вера не фата,
нело бъркна Марко у пазуки.
Бо ме Магда ни с нога, ни с ръка!
Тогай му се за вера фанало,
та се Марко со сватове върна,
та си пойде през широко поле.
Стана Магда низ нови носила,
та па Магда на макя казуя:
- Леле мамо, леле стара мале,
лесно трая леда девет педа,
ош по-лесно змия усойница,
мъчно трая Марковата ръка.
Още малко да ми постояше,
още малко чех да се насмейем.
Дочули я нойните комшийки,
комшийките, нойните душманки,
та стигнали Маркуте юнака,
стигнали го и го повърнали:
- Я се върни, Марко добър юнак,
стана Магда низ нови носила!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.