122. СМЕНЕНА НЕВЯСТА

Том ІV: Народни балади

Поиска Радул Маргита.
Не дадоа му Маргита,
на му дадоа Мариа,
ке е Мариа по-стара,
по-стара, пуста по-грозна.
Макя Мариа учеше:
- Шчерко Марие, Марие,
ага си дойде млад Радул,
Маргитин поглед погледни,
Маргитин подстъп подстъпи,
да си се Радул не сети,
ке зима мома Мариа.
Ага си дойде млад Радул,
излезе мома Мариа,
Маргитин поглед погледна,
Маргитин подстъп подстъпи,
та си се Радул не сети,
та си зе мома Мариа.
Ага през Дунав вървеа,
силен ми ветер подуна,
Мариа прекровки откри.
Де а до гледа млад Радул,
та позна мома Мариа.
Той врана коня проигра,
покрей Мариа замина,
на кон попраго пресече,
та се Мариа удави.
Година време замина,
ага бе на ден Велиден
и на добър ден Гергьовден,
момите хоро играя,
невести песен пеея,
момчета камен фърлея,
дечица джилит джиркая,
Маргита хоро водеше
и отам иде млад Радул.
Ка го догледа Маргита,
през стред хорото прекоси,
отиде да го посрещне.
- Зекьо Радуле, Радуле,
добре ми дошел, зекьо ле,
с моата сестра Мариа!
А той й вели, говори:
- Маргито, моя балгъзо,
сичко е здраво и живо,
а Мариа йе родила
хубаво мъжко детенце,
та ма за тебе допрати,
ти да ни кръстиш детето.
- Зекьо Радуле, Радуле,
айда дома да идеме,
да оплета дете повой
и да сошиа кошулкя,
и да разточе баница
за повойница на кака.
А той й вели, говори:
- Айда ми, айда, Маргито,
дома ке точиш баница,
дома ке шиеш кошулкя,
дома ке повой оплетеш.
Та станаа, отидоа.
Ага беа през бел Дунав,
Маргита вели, говори:
- Зекьо Радуле, Радуле,
каква се риба преметна!
С зелени венци на глава,
с бели прекровки на лице,
с танко презърце на ръце!
А той й вели, говори:
- Маргито, първо любене,
тава не е мрена риба,
тава е, мари, сестра ти,
твоята сестра Мариа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.