|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
12. РАДА И ЗМЕЙ
Том ІV: Народни балади
Жениш ма, мамо, годиш ма,
ала ма, мамо, не питаш,
че женя ли са, или не!
Меня ма, мамо, змей либи,
змей либи, змей ша ма земе.
Ката ми вечер доходя,
и тази вечер ша доде:
змейове с коне хранени,
змеици с златни кочии,
змейчета в кола писани.
Като през гора ша вървят,
гора без вятър ша вее,
като през поле минуват,
поле без огън ша трепти,
като у дома ша додат,
къщата, мамо, ша пламне
от четирите кюшета,
сакън, да не са уплашиш!
Току туй Радка издума,
тънка е пушка гръмнала,
чемшир са порти отвориха,
пълен са двора напълни
с змейове, още с змеици.
Змеици Радо думаха:
- Радо ле, мома хубава,
разплитай тънки плетенки,
нашънско ша та оплетем,
нашънско, Радо, змеянско!
Че си Рада оплетоха,
седнаха в злати кочии.
Вървели гора зелена,
настали поле шъроко,
насреща идат пет кола,
пет кола снопи и сено.
Радка на змея думаше:
- Змейо ле, огнян та пламян,
като си огнян та пламян,
мож ли запали туй сено,
туй сено, още туй снопе?
Змея на Радка думаше:
- Радке ле, мома хубава,
снопето, Радке, запалвам,
сеното, Радке, не мога,
че има билки сякакви:
кумъта и кумуниката,
и еностърката тинтява.
Ко си сеното запаля,
със тебя ша са разделя.
Радка бя хитра, разумна,
че си сеното запали,
че са със змея раздели.
Змея си Радо думаше:
- Радо ле, мома хубава,
що бе тъй хитра, разумна,
че ма тъй хитро изпита
та са от меня отдели!
Елена (СбНУ 10, с. 21, № 4).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.
|