119. УМРЯЛА В ДЕНЯ НА СВАТБАТА - 1

Том ІV: Народни балади

Радица болна лежеше,
майка хи не е знаеше,
ми е майка хи оглави
за Стоян, за Добреолу.
Калесал Стоян, калесал,
колкот гората листата
и на чеирю тревата.
Тръгнали булка да зимат,
вървели, що повървели,
под дърво совра сторили,
на дърво пиле пееше:
- Сватове, вие кумове,
като за булка тръгнахте,
що прави булка Радица?
Назад колята вращайте,
Радица булка умряла!
Майка хи дори измела,
Радица на дор изнела,
с червено було надкрила,
че дарбата хи дарова
по голи боси цигани,
по пътници и по друмници.
Сичките вяра фанали,
Стоян за вяра не фана.
Той яхна конче хранено,
та в Радицини отиде.
Радица булка умряла,
майка хи дори измела,
Радица на дор изнела,
с червено було прикрила,
че хи дарбата дарова.
И Стоян дарба дарила -
кърпата главенишката.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.