117. ПРОБОДЕНА ОТ МЛАДОЖЕНЕЦА - 1

Том ІV: Народни балади

Една Яница у майка
и втори Милен у татко!
Поиска Милен Яница,
поиска, дадоа му а.
В петок се са оглавили,
в сабота са преодили,
в неделе сватба ке им йе.
Сон сонило бело Яне
в сабота спроти неделе,
та по двор оди и плаче.
Де а догледа макя й
от високите чердаци,
та на Яница говори:
- Шчерко Янице, Янице,
шчо по двор одиш и плачеш?
Дали те не аресува
Миленовите сарае,
ели те не аресува
Миленовите дворове,
ели те не аресува
Миленови девет сестри,
ели те не аресува
сами Милен добър юнак?
- Мамо ле, мила мамо ле,
сичко си ме аресува.
Лош си съм соньок гледала:
де се градея два града
на Миленови дворове,
на градовете два пирга,
на пирговето два орла,
на два орла две махрами,
вов махрамите вързано
две ябуки позлатени.
Макя й вели, говори:
- Ич ми се, шчерко, не грижи!
Градовете са два млади,
пиргове-свекър, свекърва,
двата са орла два попа,
два млади ке венчуваа,
махрамите са дарове,
ябуките са понуда.
Ошче рече, не изрече,
сватовето напъниа.
Макя й вели, говори:
- Зекъо Милене, Милене,
хубаво чувай Яница,
ага през гора минете -
тава е чедо галено,
на кон не си е яало,
през гора не е минало.
А той й вели, говори:
- Ич ми се, бабо, не грижи,
я ке ти чувам Яница,
ага през гора минеме.
Та станаа, отидоа.
Ага беа през стред гора,
тиен ми ветер подуна,
Яница прекровки откри.
Де а догледа млад Милен,
та си на кумо говори:
- Да ми простиш, мили куме,
ке си цаливам Яница!
- Просто да ти е, Милене,
и от мене, и от Бога!
Той врана коня проигра,
та край Яница помина,
сведе се да а цалива,
остри му ножи паднаа
в Яницино бело гърло.
Едвам Яница продума:
- Деверьо, златен пръстеньо,
бръкни ми в десни джебове,
извади златни ключове,
отключи ми шарен сандък,
извади танки дарове,
превързи ми бело гърло!
Току да иде Яница
на Миленови дворове,
току да види Яница
Миленовите сарае,
току да види Яница
Миленови девет сестри,
чуени и прочуени!
Бръкна й в десни джебове,
извади златни ключове,
отключи й шарен сандък,
извади танки дарове,
превърза й бело гърло.
Та станаа, отидоа.
Излезли са Миленови,
Миленови девет сестри,
та на Милена думаа:
- Брайно Милене, Милене,
та тава ле е Яница,
бре, чуена, бре, фалена!
Шчо е жъта прежътела?
Тия им вели, говори:
- Мили мои девет золви,
бърже ме от кон свалете,
на чердак ме изкачете,
на широко постелете,
турете зглаве високо,
та си ме мене сложете,
да легна, мари, да умра!
Бърже а от кон свалиа,
на чардак я изкачиа,
та послаа на широко,
туриа зглаве високо,
та си сложна Яница,
та си й душа излезе.
Ка а догледа млад Милен,
извади остри ножове,
в клето се сърце убоде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.