|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
111. НАКАЗАН ЗА ИЗМАМА
Том ІV: Народни балади
Керушка двори метеше,
Стоян си стадо мамеше
през Керушкини дворове.
Стоян Керушки викаше:
- Добар ти вечер, Керушко!
- Дал ти по-добро, овчарьо!
- Керушко, караорманко,
не щеш ли си ма преследи?
- Преследи та ща, Стояне,
ако са люто прикълнеш,
че немаш любе и друго.
- Керушко, караорманко,
ако ми имам и друго,
и друго порво любово,
бел Дунав да ма отнесе!
Та го Керушка преследи.
Варвиха, колко варвиха,
Стоян Керушки викаше:
- Керушко, караорманко,
видиш ли, или не видиш:
дено са види барчинка,
зад нея има и друга,
зад нея село големо.
Там имам любе и друго,
с малоно моско детенце.
Керушка си му викаше:
- Стояне, гиди Стояне,
кайно ма хитро измами,
немаш ли братче по-малко,
нему да си ма дадете?
Стоян Керушки викаше:
- За тебе имам, Керушке,
острана сабя огнена.
Керушка си му викаше:
- Стояне, гиди Стояне,
иди ми вода донеси
от тиха бела Дунава!
Га си ми Стоян отиде
водица да хи наточе,
Дунавене са надуха,
Стояна си отнесоха.
Стоян ли си хи викаше:
- Керушко, караорманко,
да ти е халал, Керушко,
моено стадо големо
и кльотине ми кучета!
Рупчоско (СбНУ 4, с. 24, № 5).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.
|