|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
102. САМОУБИЙСТВО НА ГОДЕНИЦИ
Том ІV: Народни балади
Стойна в градина седеше
мегю два трапа босильок,
мегю два корна джунджуле,
зетска ми кърпа везеше.
Туку помина снаха йе,
таа йе нейзе велеше:
- Китена Стойно, токмена
токмо за девет години!
Кому я везиш кърпата?
Тебе ти момче умрело
ушче първата година,
кога те тебе завърши.
Стойне йе жалба паднало,
па си пособра рубата
и си завали два огна.
Во един фърли рубата,
во други фърли дарои,
изваде ноже, с' убоде,
кога сбираше рубата,
момчето сватои береше,
кога ми оган валеше,
момчето кинисуеше,
кога фърляше рубата,
момчето беше пол патум,
кога фърляше дарои,
момчето беше в селото,
кога се само убоде,
момчето беше во дворье.
Излезе снаха Стойнина,
бели сватои пречека.
Тая на момче велеше:
- Ей гиди, момче юначе,
кай идеш, кай коня мориш?
Тебе ти Стойна умрело
ушче първата година.
- Ей гиди, снахо Стойнина,
дай ми го мене пърстенот,
шчо сум я Стойна свършило!
Яз ке направим мотика,
коските ке и откопам.
- Ей гиди, момче Стойнино,
не ми йе тая в гробишча,
тук ми йе Стойна в одая.
Па влезе момче в одая
со сите бели сватои,
бело йе лице открило,
лице йе сънце огрея.
На момче жалба паднало,
само се себе убоде.
Сватои и закопаа
во рамни дворье Стойнини.
Момче израсте яболко,
мома израсте лозница,
върфои се загърнаа.
Битоля (Шапкарев 3, с. 207, № 613).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.
|