|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
97. КАРАДЖА ПЕНА ДУМАШЕ
Блажена гора зелена
Караджа Пена думаше:
- Пено льо, сестро по-малка.
Беглик се пише, Пено льо,
Беглик кошове да карам,
да карам, да ги продавам.
Пена Караджа думаше:
- Байне ле, бате Стефане,
тук седи, Стефане, не ходи,
беглика е лоша работа.
Който с беглика отиде,
жив се назад не връща.
Че стана Караджа, отиде,
беглик отново да кара,
вървели що са вървели,
до бели Дунав допрели.
Седнали да си починат.
Караджа на бряг поседна,
каварджик перчем чешеше,
чеше, хем говореше:
- Перчанко, ти мой къдрьо льо,
къде ли ще се ветрееш,
из сливенските казарми,
и Ямболските чаршии.
Караджа в Дунав бутнали,
Караджа плува, говори:
- Клета му душа, проклета,
който сестра си не слуша,
жив се назад не връща!
Камен връх, Елховско; седенкарска (Архив ИМ-Ямбол).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007 Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна
традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.
|