96. ХАЙДУТИН МАЙКА НЕ ХРАНИ

Блажена гора зелена

Стефан ми страшен хайдутин,
дошъл на майка на гости.
Мама си Караджа прегръща
и дребни сълзи поронва,
и си на Стефан думаше:
- Стефане, синко Караджа,
не ти ли, Стефане, додея,
този ми пусти хайдутлук.
Ела си, синко, във къщи,
купи си рало, волове,
черни угари да ореш,
бяла пшеница да сееш,
стара си майка да храниш.
Стефан майка си послуша,
продаде пушка бойлия,
още и сабя френгия.
Купи си рало, волове,
заора поле широко,
та се Караджа провикна,
хайдушка песен да пеe.
По пътя потеря вървеше
и си при Караджа отиде
та на Караджа думаше:
- Де се с чуло, видяло,
Караджа, страшен войвода,
да оре поле широко,
да сее бяла пшеница,
Стефан потеря думаше:
- Сам си е Караджа пред вази.
Потеря тежка, султанска,
просегна в скъпи дисаги,
извади въже ленено,
и си на Караджа думаше:
- Стефане, страшен войвода,
до сега ти е хайдутлук,
от сега нататък, Стефане,
със нашта тежка потеря.
Ние сме султански гавази,
нас ни султана проводи,
главата да ти отрежем
Караджа, страшен войвода,
издигна крива копраля
и се в потеря развъртя,
цяла потеря изтрепа,
и при майка си отиде,
и на майка продума:
- Мале ле, стара мале ле,
хайдут жена не гледа,
хайдутин угари не оре,
хайдутин пшеница не сее,
хайдутин майка не храни!
А че се в гора завърна...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007
Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.