94. ЗЛА СВЕКЪРВА

Блажена гора зелена

Стефан Димана думаше:
- Димано, булка хубава,
аз ще надолу да ида,
надолу, към дюкяните,
сакън да не си легнала,
легнала още заспала,
че ти главата отрязвам.
Че стана Стефан, отиде,
надолу към дюкяните.
Седя Димана, чака го,
дорде петлите пропеят,
пропеят и да повторят.
Мъжка й рожба заплака.
Диманината свекърва,
тя на Димана думаше:
- Стани си, снахо, пък легни,
мъжка си рожба ти приспи.
Кога си дойде млад Стефан,
аз ще те тебе събудя.
Димана булка хубава,
станала, че си легнала,
легнала, та с заспала.
Караджа на врата похлопа,
похлопа още повика:
- Димано, булка хубава,
стани ми врата отвори.
Не стана булка Диманка,
най е станала майка му,
та му вратата отвори.
Стефан майка си думаше:
- Къде е, мамо, Диманка,
да ми вратата отвори?
- Стефане, синко Стефане,
ти като, синко, излезе,
твоята булка Диманка,
след тебе, синко, излезе.
Цялата вечер ходила,
из сливенските сокаци,
сега е тъкмо легнала,
легнала, сладко заспала.
Стефан го ядно доядя,
извади ножче касапче,
та й главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007
Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.