|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
86. СТЕФАН НА ДОНКА ДУМАШЕ
Блажена гора зелена
Стефан на Донка думаше:
- Донке ле, караджовке ле,
защо ти перцето трепери,
като на гълъб перцето
и на яребица крилцето?
Дали го вятър люлее,
или от голям юлемлък.
Донка на Стефан думаше:
- Байне ле, бате Стефане,
то зарад тебе трепери,
трепери, още говори,
че иска да ти пристане.
Караджа Донка думаше:
- Донке ле, караджовке ле,
как ще ми, Донке, пристанеш,
като си малка и глупава.
Не можещ хатър да гледаш,
на свекър и на свекърва,
на зълви и на девери.
Донка на Стефан пак дума:
- Байне ле, бате Стефане
лястовичката е мъничка,
сама си вие гнездото,
сама си мъти пилците.
Кукувицата е голяма,
чужди й мътят яйцата
чужди й гледат пилците.
Поляна, Ямболско; хороводна (Архив ИМ-Ямбол).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007 Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна
традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.
|