73. МОМА ОСВОБОЖДАВА СТЕФАН КАРАДЖА

Блажена гора зелена

Мама на Стефан думаше:
- Стефане, синко Стефане,
остави се, синко, остави,
от този пусти хайдутлук.
Хайдутлук къща не върти,
хайдутин дома не сбира,
хайдутин жена не гледа,
захвърли пушка под хамбар
и стара сабя на калкан,
извикай трима другари,
трима другари, най-верни,
че ги в Попово изпрати,
да те за Еленка посгодят,
Еленка, назлъм попова,
че тя е попска дъщеря
и е комшийско момиче.
Тя знае хатър да гледа,
къщата да ти урежда.
Стефан майка си послуша,
захвърли пушка под хамбар
и остра сабя на калкан.
Извика трима другари,
трима другари, най-верни,
даде им жълта бъклица,
чи ги в Попово изпрати,
да го за Елена посгодят,
Еленка, назлъм попова.
Стефанови верни другари,
кога на порти почукали,
Еленка се отвътре обади:
- Кои сте вие и откъде сте?
- Ние сме холам, Еленке,
на Караджа верни другари.
Нази ни Караджа изпрати,
двамата да ви посгодим.
Като си Еленка зачула,
зачула и се зарадва,
чи ги във къщи заведе,
сложи им златна трапеза
и си на попа продума:
- Тейне ле, ти стар попе ле,
щеш ли ме, попе, отдадеш,
на Стефан, на хайдутина?
Попа й нищо не рече,
сама Еленка разбрала,
че я баща й не дава,
на Стефан, на хайдутина.
Еленка попа продума:
- Тейне ле, ти стар попе ле,
ако ме на Стефана отдадеш,
вземи бъклица, напий я;
ако не ме на Стефан дадеш,
аз сама ще я напия.
Че взема Еленка бъклица,
взема я и я напива.
Попа си брада гладеше,
и все земята гледаше.
Еленка, назлъм попова,
тя си в градинка отиде,
набрала цветя всякакви,
чудна е китка завила
и я на Стефан изпрати,
изпрати и им заръча:
- Много му здраве носете,
за сватба да се приготвя.
Стефановата майчица,
тя се много зарадва,
изкара кемер с алтъни
и ги на Стефан подаде,
че си Стефана изпрати,
в Димотика града да иде,
за сватба дари да купи
и си на Стефан заръча:
- Стефане, сине Стефане,
кога в Димотика отидеш,
за сватба дари да вземаш,
да не си нещо посмеял,
без пари дари да вземаш,
да те турците усетят
и на пашата обадят.
Стефан в Димотика отиде,
на Димотишкото дюкянче.
Отде го холам видяло,
едно ми младо еснафче,
то си при паша отиде
и си на паша продума:
- Пашо ле, глава голяма,
вий си Стефана търсите,
по гори и по балкани,
пък си се Стефан разкарва,
по димотишките сокаци,
де има бели кадъни,
с очи да им намигне,
и с уста да им продума.
Пашата дава заповед,
Димотика да оградят,
Стефана да уловат.
Че са Стефана хванали,
че го в тъмница хвърлили.
Стефановата майчица,
чула е, още разбрала,
че си при паша отиде
и си на паша продума:
- Колко щеш пари да искаш,
Стефана да ми отпуснеш.
Пашата дума майка му:
- Ази си пари не искам,
нито си Стефан ще пусна.
Стефановата майчица,
тя на пашата пак дума:
- Кончето ще му докарам,
кончето, верен побратим,
да ми Стефана отпуснеш?
Пашата дума продума:
- Ази си конче не искам,
нито си Стефан отпускам.
Стефановата майчица,
тя си на паша думаше:
- Пашо ле, глава голяма,
Стефана съм посгодила,
в неделя ще му е сватбата.
Пашата дума майка му:
- Булчето ще му изпратиш,
тогаз ще Стефана да пусна.
Стефановата майчица,
тя си при Еленка отива,
на Еленка всичко разправя.
Еленка дума майка си:
- Мале ле, стара свекърво,
има ли Стефан в дома си,
юнашки дрехи, читашки,
пушки бойлии и саби?
- Имаме холам, Еленке,
имаме, как да нямаме.
Че си Елена посъбра,
нейните девет другарки,
със девет коня хранени,
че ги Еленка облече,
с юнашки дрехи, читашки,
даде им пушки бойлии
и остри саби френгии,
че са за Димотика тръгнали.
Кога по пътя вървели,
Еленка дружина думаше:
- Милни ми дружки, другарки,
кога в Димотика влеземе,
силно конете яздете.
Кога при паша идеме,
долу земята гледайте,
аз ще се с паша разправям.
Кога в Димотика влезнали,
силно конете яздили,
кога при паша отишли,
долу земята гледали.
Еленка глава вдигнала
и на пашата казала:
- Пашо ле, глава голяма,
много ти здраве носиме,
от Сливена, от Селимина.
Султана даде заповед,
затворниците да пуснеш,
Стефана, баш хайдутина,
лично на мене да дадеш.
Пашата дава заповед,
затворниците да пуснат,
Стефана, баш хайдутина,
той го на Еленка предаде.
Кога из града вървели,
из гради, из Димотика,
Еленка Стефан биеше,
биеше и го питаше.
- Познаваш ли ме, Стефане?
- Къде ще да те познавам,
читако, черен турчино?
Кога из града излезли,
телчарче телци караше,
Еленка дума телчарче:
- На ти, телчарче, тез пари,
кога телците изкараш,
ясно да се провикнеш:
"Де се е чуло, видяло,
мома пашата да излъже,
както Еленка Попова?!
Тя си пашата излъга,
затворниците да пусне,
нейния верен годеник,
Стефан ми, Стефан Караджа,
лично на нея да даде."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007
Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.