|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
7. ХАДЖИ ДИМИТЪР РЕШАВА ДА СТАНЕ ВОЙВОДА
- 3
Блажена гора зелена
Чуди се мало и голямо
с този Хаджи Димитър
как си дюкяна продаде,
дюкяна, кундурджийския,
дюкяна еснафлийския
със седемдесет чирака,
всичко на злато направи?
Митю у дюкян отиде
и на момчета думаше:
- Момчета, мои чираци,
от днес вече прощавайте,
всичко байно ви продаде,
аз вече у балкана отивам
с турци бой да се бия
за народна сладка свобода,
затуй що пъшка народа.
Момчета думат Митьо:
- Байно ле, Хаджи Димитре,
ти като в балкана отиваш,
нази на кого оставяш
и ний със тебе ще додим,
заедно балкана да бродим.
Митю момчета думаше:
- Там дето байно ви ще иде,
там няма зурли и тъпани,
там няма гайди и цигулки,
тревата ще вий постеля,
ясното небе покривка.
Туй рече Митю и излезе,
в горната махала отиде,
нагоре къмто Комлука
при Тота млада учителка.
Митю на Тотка думаше:
- Тотке ле, либе хубаво,
аз вече в балкана отивам
с турци бой да се бия
за народна сладка свобода,
затуй що пъшка народа.
Ако те, Тотке, повика,
пашата, Тоте, сливенски,
повика, да те попита:
"Къде е Хаджи Димитър,
къде е, къде се крие?"
Ти на пашата ще кажеш:
"Митю надолу отиде,
надолу, Митю, към Бургас,
големи свине да бере
на турци да ги продава."
Като каза Митю тези думи,
той се със Тотка раздели
и си в балкана отиде,
към Котленските боази,
към Сливенските балкани.
Пашата Тотка повика,
пашата Тотка попита:
- Кажи ни, Тотке, кажи ни
къде е Хаджи Димитър,
къде е и къде се крие,
ако ни, Тотке, разкажеш,
Тотке ле, ще ти харижа,
цялата кааза сливенска,
каазата с касабата,
всичкото твою ще бъде.
Тотка па паша думаше:
- Пашьо льо, пашо сливенска,
Митю надолу отиде,
надолу, Митю, към Бургас,
големи свине да бере,
на турци да ги продава.
Пашата Тотка думаше:
- Тотке ли, бяла българко,
не се с нас подигравай,
турците свинско не ядат,
кажи ни, Тотке, кажи ни,
къде е и къде се крие,
ако ни Митю изкажеш,
главата му да вземиме,
на кол да я побием,
сред Сливен сербез касаба,
да гледа мало и голямо
как сме Димитър хванали,
да гледа и да се чуди.
Тотка на паша думаше:
- Пашо ле, пашо сливенка,
аз ще ви Митю изкажа,
ако ми, пашо, харижеш
Солуна града голяма
и Султан Селим джамия,
и черквата Света София.
Пашата Тотка думаше:
- Тотке ле, бяла българко,
иди си, Тотке, със здраве.
Жива я паша оставил,
да не го Митю прегази,
както си турци газеше
из сливенските кюшета
с дебелите мешета.
Червенаково, Новозагорско; трапезна (Архив ИМ-Сливен).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007 Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна
традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.
|