|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
68. НА ХАЙДУТИТЕ ВОЙВОДА - 2
Блажена гора зелена
Стефан на Керка думаше:
- Любе Керко мо, Керке мо,
гората се е разлистила,
разлистила, още развила,
мойто се сърце налива.
Не мога, Керке, изтрая,
ще изляза в гора зелена,
хайдутин, Керке, да стана,
на хайдутите войвода.
Керка на Стефан думаше:
- Караджа Стефан, любе ле,
ти като ставаш, отиваш,
мене на кого оставяш?
- Любе Керке ле, Керке ле,
тебе те, Керке, оставям,
па мойта майка и твойта.
Ако не те гледа ни твойта,
ни твойта, любе, ни мойта,
тогаз се, любе, ожени.
Пък аз, любе ле, ще ида,
в гора зелена хайдутин,
на седемдесет юнака,
на седемдесет и седем.
Поляна, Ямболско; хороводна (Архив ИМ-Ямбол).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007 Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна
традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.
|