|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
66. СТЕФАН КАРАДЖА И ОВЧАРЧЕ
Блажена гора зелена
Стефан под круша седеше,
с меден си кавал свиреше.
Момчета, шилигарчета,
те си на Стефан думаха:
- Стефане, правда правдино,
вчера оттук минаха,
дор трима турци, хайдуци,
дор три агнета вземаха,
вземаха и ги заклаха.
Тебе, байно ле, търсиха,
ала те тебе нямаше.
Докато дума издумат
и ей ги турци пак идат,
и на Стефана думаха:
- Стефане, Стефан Караджа,
Стефане, курназ българин,
ние сме дошли, Стефане,
главата да ти отземем.
Стефан си кривак погледна,
а че си кривак завъртя,
че си турците погуби.
Лалково, Елховско; трапезна (Архив ИМ-Ямбол).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007 Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна
традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.
|