65. СТЕФАН КАРАДЖА И ПАША

Блажена гора зелена

Стефан си стадо пасеше
със две ми малки момчета,
момчета, две овчарчета,
че те на Стефан думаха:
- Байно ле, бате Стефане,
имаш хабер, нямаш ли,
трима те турци търсеха,
три турци, три мюсюлмани?
Докат момчета издумат,
ето ги турци, че идат,
с тънки ножове окачени,
че те на Стефана думаха:
- Стефане, карагяурино,
нас ни пашата изпрати
при него да те заведем.
Стефан си нищо не каза,
овчарска кука побута,
че ги по гърба потупа,
че като пушки вземаха,
тримата мъртви паднаха;
докат пипнат ножове
Стефан приготви гробове.
Сиво си стадо забира
в бащини двори закарва,
вити ъгъли затваря.
Че го й Русанка срещнала
с мъжка рожба на ръце.
Русанка дума Стефане:
- Стефане, първо венчило,
трима те турци търсеха,
три турци, три мюсюлмани,
ако, Стефане, уловят
жив няма да те оставят.
Докат дума издума,
силно се порти хлопнали
и са кучета залали.
Стефан си порти отвори,
че е пристигнал пашата,
пашата от Цариграда,
със седем души заптии.
Паша дума Стефане:
- Стефане, карагяурино,
ти ли си турци кайдиса,
дето ми двори редяха
и ми палати красяха.
Стефан на паша думаше:
- Пашо ле, главо голяма,
аз ти турци кайдисах
със една кука овчарска
и още трима да имаш,
и тях ще, пашо, кайдисам,
пред турци глава не скланям.
Пашата дума Стефане:
- Аферим, Стефане, машалла,
юнашко сърце ти имаш,
Стефане, ако си съгласен,
Стефане, турчин да станеш,
на мене гюве да станеш,
аз имам бяло ханъмче,
на осемнайсет години,
слънце не го е видяло
и вятър не го е лъхало,
ако го вземеш, Стефане,
на мое място ще седнеш
в Цариград паша ще станеш.
Стефан на паша думаше:
- Вземам го, пашо вземам го,
ако ми, пашо, разрешиш
сюрия свини, пашо ле,
през Цариград да прекарам,
през тази Узун чаршия,
свинете да си изколя
във Султан Селим джамия,
салфана да я направя,
месото да им продавам
на цариградски ханъмки
по трийсет гроша оката.
Пашата дума Стефане:
- Ти турчин няма да станеш,
я дай си ръка за прошка.
Малко го Стефан подръпна,
че го на земята повали,
на паша сабя извади
и му главата отряза,
и на Русанка думаше:
- Дай ми, Русанке, пушката,
пушката, още сабята
в зелена гора ще ида
с другари да са намеря,
с другари, с Хаджи Димитър,
на турци да си отмъстим.
Взема си Стефан пушката
пушката, още сабята,
в зелена гора отиде,
че са с другари намери,
с другари, с Хаджи Димитър
и вярна клетва дадоха.
Като се клетва заклели,
Караджа име турили,
и не го казват Караджа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007
Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.