|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
56. ХАДЖИ ДИМИТЪР И ЛАТИН ВОЙВОДА
Блажена гора зелена
Латин войвода думаше:
- Войвода, Хаджи Димитре,
снощи ми хабер пристигна,
сестра ми има мънинко,
на мен са го кръстили,
хубаво име Латинчо,
хайде ми, холан, уйдисай,
двама на Русчук да идем.
И войвода му уйдиса,
среднощ във Русчук отишли
на сестрини му на гости,
на вратата са поспрели,
поспрели и послушали -
сестра му песен пееше
и си люлка люлееше,
и на Латинча думаше:
- Латинчо, мила рожбичко,
расти, Латинчо, порасти,
млада войвода да станеш
като вуйка си Латин.
Тогаз си Латин похлопа,
сестра му вратата отвори,
че той, вуйчо му Латинчо
и войвода Хаджи Димитър,
като си в къщи влязаха,
Латин на люлка отиде,
извади шепа жълтици
та си люлката позлати.
Ичера, Сливенско; трапезна (Архив ИМ-Сливен).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007 Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна
традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.
|