|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
54. ПОТУРЧВАНЕ
Блажена гора зелена
Пустите турски черкези,
до Сливен мирно вървели,
като до Сливен допрели,
глави нагоре дигнали.
Почнали хора да дирят,
да дирят, да ги избират.
Грозните в Тунджа хвърляли,
старите с коне тъпчели,
хубавите са ги вземали.
Момите, още булките,
тях ги за жени правели.
Горка ми Стойна Попова
и тя на брега сновеше,
и жално, милно плачеше:
- Къде си либе, Митре ле,
Митре ле, Хаджи Димитре,
от турци да ме отървеш,
от тези турски черкези!
Никола младо черкезче,
Никола Стойна думаше:
- Мълчи, Стойне, недей плака,
макар да си бяла българка,
при нас черкезка ще станеш,
черно кадънско да носиш!
Попово, Елховско; хороводна (Архив ИМ-Ямбол).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007 Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна
традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.
|