|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
51. ОБИР НА ХАЗНА ПРИ С. ИЧЕРА - 2
Блажена гора зелена
Че са сбрали, прибрали
дванайсетмина дружина
със войводата тринайсет,
войвода Хаджи Димитър,
Тотито кючук байрактар.
Тотю на Гунча думаше:
- Хайде ми, Гунча, уйдисай,
на Джендем дере да идем,
хазната да изпреварим,
турската хазна, царската,
дето през Русе минава
и носи много алтъни.
Много й, казват, алтъна,
малко й, казват, хората.
Гунчо на Тотя думаше:
- Тотьо льо, кючюк байрактар,
страх ме е, Тотьо, страх ме е
да не ни, Тотьо, угадят,
във Сливен ще ни обадят,
в София ще ни обесят.
Тотю на Гунча думаше:
- Не бой се, Гунчо, не бой се,
никой не ще ни угади,
угади, да ни обади.
Че стана Гунчо, Гунчо льо,
селашки дрехи съблече
та си юнашки облече,
затвори си дюкяните,
изпъди си чираците.
На Джендем дере отишли,
в Ичеренките балкани,
на сливенките друмища
че са седнали да ядат,
да ядат, още да пият,
печено агне гергьовско,
червено вино сливенско.
Хаджия, Хаджи Димитър
той на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
като ядете и пиете
в манджа се не залисвайте,
във вино не се заливайте
и си на ум имайте,
че ще работа да вършим!
Дорде Хаджия издума,
ей я хазната, че иде
с дванайсет черни татари
и едно черно циганче
на хазната турски седеше.
Ханджия дума момчета:
- Всички на крака ставайте
черни татари да изколим.
Кат се наляво завъртя
изколи всички татари,
сал едно черно циганче,
то сал е живо остало.
То на Хаджия се молеше:
- Дясна ми ръка отрежи,
дясно ми око извади,
сал мене живо остави,
да ходя да разправям
за твойто, холан, юначество.
Жеравна, Котленско; трапезна (Архив ИМ-Сливен).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007 Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна
традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.
|