|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
30. ХАДЖИ ДИМИТЪР И ВАСИЛ РАХНЕВ ОТ ГРАДЕЦ
- 4
Блажена гора зелена
Васил войвода думаше:
- Бате ле, Хаджи Димитре,
като се есен задава,
задава и заесенява,
къде щем да зимуваме,
какво на момчета да кажем?
Войвода дума Василю:
- Василе бре, Рахнеоолу,
не бой се, не бой, Василе,
на момчетата ще кажем,
който й ерген негоден -
да иде, да се посгоди;
който й ерген годеник -
да иде, да са ожени;
който има стара майчица -
да иде, прошка да вземе
и ръка да й целуне;
комуто й мило булчето -
да иде, да го настани;
пък ний на Градец ще идем,
аз имам леля в Градец,
бащина сестра, леля ми,
тя има изба дълбока,
в избите долни одаи,
тамози ще зимуваме.
Като се пролет зададе
тоз миг на балкана ще идем,
момчета ще си съберем,
хабера ще им сторим.
Котел; трапезна (Живков-Янакиева, № 98).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007 Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна
традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.
|