3. МАМА ДИМИТЪР ДУМАШЕ

Блажена гора зелена

Мама Димитър думаше:
- Димитре, Хаджи Димитре,
тук стой, синко ле, не ходи,
на Милкините седенки.
Че ти се канят, Димитре,
Милкини братя по-малки,
канят се да те убият,
убият, още затрият.
Димитър мама не слуша.
Стана Димитър, отиде,
на Милкината седянка.
Всичките моми там бяха,
само я Милка нямаше.
Стоя Димитър, та мисли,
извади медни кавали.
Кавали влашко свиреха,
никой кавали не разбра.
Милкини братя троица,
те на кавала разбират
и на Димитър казали:
- Димитре, зетко по-малък,
хайде във нази да идем,
двамата да ви посгодим,
със нашта сестра по-малка,
по-малка, милна Милчица.
Че той го драго додража,
стана Димитър, отиде.
Като в тях са отишли,
Милкини братя троица,
те си на Милка думаха:
- Милке ле, сестро по-малка,
ти вземи бяло бакърче,
че влез във изби дълбоки.
Наточи вино червено,
от девет душни бъчвици,
че ще ви двама посгодим.
Милка я драго додража,
че взе бяло бакърче,
че влезе в изби дълбоки
да точи вино червено.
Дорде ги Милка изреди
до девет душни бъчвици,
Милкини братя троица,
те са Димитър хванали,
къс по къс са го дробили,
със брадва са го насякли.
Че го събрали, събрали,
в неговото си ямурлуче.
Че го занесли, занесли,
в тяхната равна градинка
между бял-червен трендафил.
Бързо се назад върнали.
Милкини братя троица,
те са на Милка думали:
- Стоя Димитър, та чака,
че си Димитър отиде.
Нали е Милка разумна,
грабнала бели бакъри,
край Димитрови замина.
Като е чула, разбрала,
разбрала, още видяла
Димитровата майчица,
тя си из двора ходеше
и си Димитър думаше:
- Къде си, сино, Димитре
твоите, сино, другари,
всички във къра отидоха,
по една леха изораха.
Като в градинка увлезе,
и си трендафила погледна,
видяла сиво ямурлуче,
отишла и го открила,
викнала, та заплакала:
- Димитре, Хаджи Димитре,
нали ти мама думаше,
тук седи, Димитре, не отивай,
на Милкината седянка.
Че ти се канят, Димитре,
Милкини братя троица.
Милка ми, мамо, хубава,
остави бели бакъри,
че при Димитър отиде.
Тя е Димитър видяла,
паднала, от севда умряла.
В един гроб ги сложили,
две лози са поникнали.
Любете се, мамете се,
севда мерак не хвърляйте!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007
Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.