16. ХАДЖИ ДИМИТЪР ДИРИЛИ - 1

Блажена гора зелена

Че са станали, станали
кърската билюкбашия,
Сливенската юзбашия.
Три дни из Сливен ходили,
Хаджи Димитър дирили,
ала не го намерили.
Тогаз в Клуцохор отишли,
там в Хаджидимитрови,
на порти си похлопаха
и си на име викаха:
- Бойке ле, мома хубава,
ела порти отвори,
да видим мари, Бойке ле,
тука ли й, Бойке, батю ти.
Нас ни пашата проводи,
да дойде да се пазарят,
месо на войската да дава.
Бойка на турци думаше:
- Батьо го няма у нази,
той си надолу отиде,
надолу в долното поле
да бере сиви говеда,
карнобатски тлъсти овчици.
Юзбашията пак й рече:
- Като си дойде батя ти,
да дойдеш да ни обадиш,
малко ще хизмет да сториш,
голям щеш бакшиш да получиш.
Те на вратата думали,
Хаджия слушал отвътре.
Щом турци заминали,
през комшулука преминал
у лелини си отишъл
и на Василя думаше:
- Васил, ти лелин сине,
чу ли що думат турците?
Канят се да ни изловят,
сред Сливен да ни избесят.
Нали й срамота за нази
на бесилката да умрем,
още таз вечер ще тръгнем
като юнаци в балкана.
Като са вечерта тръгнали
и вече не се върнали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007
Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.