143. ЧЕТАТА НА ХАДЖИ ДИМИТЪР И СТЕФАН КАРАДЖА - 3

Блажена гора зелена

Чуло се, че тука минал Хаджи Димитър. Турците хванали дядо ми, който бил малибашия, и искали да ги заведе да уловят комитите. Те били си прострели дрехите в тоз дол - Сараят, на стената на дола. Като излезли турците, добре ама една пушка гръмнала и турчина казала на дядо: "Лягай, Дойчине, туй е игляна пушка". И тогаз турците се върнали, а бунтовниците по билата на стената слезли в Армените. То е голямо село, не е кат нас. И през нощта, като захлопали на долния край на селото - там била на Тотка прабаба й и тя викнала да плаче. Имаше песен ей такава: "Олеле, Боже, отидох, със дене и със години". Пък те рекли: "Не бой са, бабо, не бой са, ний не сме били лоши хора!". Да им даде хлебец и гозбици. И тя им дала и на сутринта, като станала рано да отиде на кладенеца, намерила една чанта с наполеони. Те ги били оставили. И после те през Арменци, отишли пред Дебел дял и по билото уловили балкана. Това е четата па Хаджи Димитър и Караджата. Той Ботев тук не е минавал. Те тук са убили Караджата. Той бил обесен в Русе, ама тук при Вишовград бил ранен на много места и там го хванали.

От свекърва ми съм чула тъй: "Като гърмели на Сарая отишъл дядо Велчо и намерил гроб пресен. И той искал да види кой е заровен, като гърмели комитите и като разкопал трупа - намерил жълтици. И светело вътре като огън и после той взел парите, и пак го заровил като гроб."

Стринка разправяше, че тя като отишла и Вела й отворила раклата, светело като огън - жълтици. Той, дядо Велчо, ги намерил на Мазъля, дето били комитите.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007
Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.