133. СПОМЕНИ ЗА ХАДЖИ ДИМИТЪР

Блажена гора зелена

Още Хаджи Димитър не беше излязъл в балкана - то беше две-три години преди да излезе - в Сливен имаше един доктор - грък, един проклет грък беше. Този грък обезчести една мома и затуй Хаджи Димитър са решава да го утрепе. Отиват една нощ с брат си Тодор и други и го заколват. Ама тогаз не можаха да ги уловят, че те са го заклали и останаха пак в Сливен. Подир три години от туй обраха Али ефенди, един богат турчин и го заклаха. Тогаз вече не можаха да устоят в Сливен, Хаджи Димитър и Дишлията избягали в балкана. Уловили, като бягал, Тодор Черкишлийченина, че го натоварват с ножове и пушки и го докарали в Сливен; че туй, дето го били, краката му и лицето му в кърви бяха облени. Тогиз уловиха Хаджидимитрова баща - дядо х. Никола, брат му - Георги и брат му Тодор и други още някои, та дванайсет души, навързаха ги в един синджир и ги заведоха на Аба пазар, дето е джамията. Тука всеки турчин, като влизал и излизал от джамията, ги заплювал храчки и всеки българин, който минел от там трябвало да ги заплюва, инак ще яде бой. Сетне ги затвориха и стояха пет-шест години затворени и когато ги пуснаха, па скоро дядо Хаджи - баща му на Хаджи Димитър, умря, пък Тодор тръгна тогаз да търси бати си Хаджи Димитър и той да иде при него, ама казваше, че отива касапин в Цариград. От там той отива във Влашко и го намира. Туй беше през зимата. През лятото се събират пак всички и дохождат в България. По едно време, усеща ги аскера и излиза да ги гони, да ги улови. Те избягали в една кория, от там като излизат, влизат в едно поле, дето имало снопи. Тука се сбиват с турските войски. Тогаз Хаджидимитрови запалват снопите и в дима избягват в балкана. Като бягали, Тодор го ударват турците и той пада. Тогаз Хаджи Димитър се спуща към него, имало в него една чанта, да я вземе и да го заколи, за да не го мъчат турците. Тогаз Тодор рекъл на бати си: "Бате, аз не съм ударен на лошо място, аз ще оздравея!" И Хаджи Димитър го взел на гъба си, пък той хвърлял от гърба му срещу турците. Пристигнали в едно село, оставят го в една българска къща и рекли: "Този юнак, малка му й раната, гледайте го, да го изцерите. Турците наближават селото." Човека, дето оставили Тодор, се страхувал да не го намерят при него, затуй рекъл на Тодор: "Аз ща та заведа в гората да та скрия." Завежда го там и го убива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007
Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.