132. ХАДЖИДИМИТРОВО КЛАДЕНЧЕ - 3

Блажена гора зелена

В четата на Хаджи Димитър имало един, казвали му Инджето. Той имал вуйчо в Северна България. Вуйчо му проводил хабер до него, че един богат турчин отива на Карнобашкия панаир със сюрек биволи. Хайдутите решили да завардят този турчин на връщане от панаира и да му вземат парите.

Туй станало в Дъбравата в Сютли дере. Турчина вървял с някой си Величко от Медвен. Дошли до Сютли дере. Четата варди. Инджето бил до Хаджи Димитър. Той замерил турчина. Турчина се развикал:

- Давръне, Величко, убиха ма!

Величко дигнал пушката. Хаджи Димитър го познал и му извикал:

- Стой, Величко, какво правиш?!

В този момент Величко гръмнал и ранил Хаджи Димитър в ръката. Тогаз Хаджи Димитър се ядосал много, запрегнал пушката, замерил и убил Величко.

Взели хайдутите парите и решили заради ранения войвода да идат право при дядо Жечко, моя дядо, на Чернюв рът. Тръгнали те през Стажко поле нагоре по Голямо Стидашо - право на Чернюв рът. Отишли при дяда Жечка и зели да си приказват какво да направят с ранения Хаджи Димитър. Дядо им рекъл:

- Друго лесно няма - момчето ми ще заведе Хажията по плаза надолу къди селската страна. Там има едно кладенче. Ще го остави там и ще иде да каже на баба Рачовца - тя знай да прави мехлеми за рани.

Тъй и направили. Хаджията са простил с четата си и тръгнал с татя. Дошли до кладенчето, пък от там тати дошъл в Ичера и казал на баба Рачовца. Тя била жена с мъжко сърце. И друг път е помагала на ранени хайдути.

Тръгнала тя всеки ден при Хаджи Димитър. Ще опече една прясна пита в огъня, ще приготви мехлем и парцали, ще ги скрий в елечето под въжето и ще тръгне за дърва. Или пък ще нарами кобилицата с бакрачите - уж за вода отива. Като минавала покрай конака турците й викали: "Курназ гяур, брей, курназ гяур".

Тъй ходела тя около двайсет дена. Един ден Хаджи Димитър рекъл на баба Рачовца:

- Веки няма да дохадяш. Аз криво-ляво ще се привлека до дядови Жекови. Ако има нужда за още мехлеми, те ще ти сторът хабер да приготви и да проводиш.

Дал й, каквото й дал и отишъл на Черюв рът. Там стоял още един месец. Като оздравял напълно казал:

- Дядо Жеко, ще ми дадеш момчето си да идем с него на Ушите, на канарата, да видим другарите ми накъде са тръгнали.

Преди туй на няколко пъти Хаджията придумвал дяда Жека да му даде татя да му стане другар, хайдутин, ама дядо ми не го пущал, че нямало кой да пасе овцете. И сега се помолил на Хаджи Димитра да не прави таз работа, да върне момчето му. Хаджията обещал.

Тръгнали те с баща ми. Отишли до канарата на Ушите. Там Хаджията видял иширета дръпнат нагоре. Туй значело, че другарите му са веки заминали - тъй са условили с четата.

Като видял чертата дръпната нагоре Хаджи Димитър рекъл:

- Туй ще ни й веки виждането, Митьо! Аз тръгвам, пък дали ще се върна жив, кой знай! Дай да се простим!

Със сълзи на очите Хаджи Димитър прегърнал татя и се простил с него. Поел балкана. Веки не се видели. Отсетне се чуло, че го убили на Бузлуджа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007
Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.