 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
131. ХАДЖИДИМИТРОВО КЛАДЕНЧЕ - 2
Някой си Величко от Жеравна бил хаджийски, чорбаджийски син. За него има и песен. Тръгнал за карнобашкия панаир. И на отиване и на връщане го придружавали турски заптиета - нали бил чорбаджия. Когато се връщали минали през Кабаш. Навлезли в дъбравата. Величко тогава гръмнал с пушката и запял радостен, че нищо не му се е случило.
В това време наблизо бил Хаджи Димитър с една част от четата си. Като чул гръм отишъл да види. Помислили, че турците карат заловен българин. Обградили ги, за да могат да го освободят. Турците ги забелязали и почнали да стрелят по тях. Гръмнал и Величко и ранил Хаджи Димитър.
Хаджи Димитър се ядосал много и извикал:
- Не се гърми тъй, ами тъй! - Вдигнал пушката и убил Величко.
Убили и турците. Когато отишли до тях, Хаджи Димитър познал Величко. Те се познавали още от по-рано. Дожаляло му много. Дядо Въльо Карабойчев, овчар от с. Ичера, ятак на Хаджи Димитър, разказвал, че Хаджи Димитър три месеца ходил небръснат - жалил Величко.
От там Хаджи Димитър, тежко ранен, и другарите му тръгнали за Ичера. Смятал да отиде при дядо Жечко - негов ятак.
Като наближили селото Хаджи Димитър много отмалял освободил другарите си и им казал, че като мръкне самичък ще отиде у дядо Жечкови.
От дългия път огладнял много. Забелязал едно мокро място, взел да дълбае с нога си и направил кладенче. Тук го намерила баба Мариница от Ичера - била излязла сутринта за един вързоп дърва. Отишла при него, познала го, разбрала каква е работата и му казала:
- Ти стой тук, недей ходи никъде, че могат да те уловят. Аз разбирам от рани, мога да правя хубави сладки мехлеми. Ще идвам всеки ден ще ти нося хляб, ще те превързвам.
Тъй правила цял месец, като сутрин излизала уж за дърва с въжето. Носила му питка и мехлем под елечето си. Хранила и превръзвала ранения войвода.
От тогава на това място му думат Хаджидимитрово кладенче.
Сливенско (Архив ИМ-Сливен).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007
Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна
традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.