|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
126. ДА СПАСИМ НАРОДА СИ
Блажена гора зелена
От към източната страна
голям се страх зададе.
Из Сърбия млади войни,
се юнаци, се българи.
Съгласно се съгласили,
сърдечно се помолили:
"Боже вишни, всемогъщи,
помогни ни, направи ни,
що желаем, че страдеем,
да спечелим България,
да спасим народа си".
Щом в балкана достигнаха,
на зелките страх дадоха,
разпратиха стражарите,
байрактари българите,
по високи, по планини,
по широко, по поляни.
Срещнаха се със турците,
направиха първа битка,
страшна битка в Кара-юсин.
Отговаря водителя,
байрактаря малки Стефан,
малки Стефан Караджата:
- Ой ви вази, отбор момци,
кой са из вас в боя падне,
нека Господ да го прости.
Кой са из вас жив попадне,
във турски остри нокти,
в Търново ще го водят,
при пашата ще излезе.
Нека каже на пашата,
какво искат българите.
Щом Караджа туй издума,
той ми в боя ранен падна.
В Търново го заведоха,
при пашата отведоха.
Няма страх у малки Стефан,
той доказа на пашата,
какво искат българите:
- Не е жалко да погинем,
за своята мила майка,
мила майка, България.
Таз година сме стотина,
до година хилядина.
Други момци ще излязат,
вас да колят, вас да бесят,
вас да бият, вас да мъчат,
да отнемат свойто царство.
неуточнено (в-к Свобода, бр. 28 от 24 май 1870 г., с. 219).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007 Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна
традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.
|