|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
124. ХАДЖИ ДИМИТЪР УБИХА
Блажена гора зелена
Блажена гора зелена,
блажена Стара планина,
никой път празна не остава,
ни зиме, горо, ни лете.
Зиме е пълна с овчари,
лете е пълна с юнаци.
На всяка шумка - куршумка,
на всяко долче - байряче.
Най-напред беше, вървеше,
капитан Ботев от Троян,
подир му беше, вървеше,
Хаджи Димитър от Сливен.
Най-подир беше, вървеше,
Кучюк Стефан от Котел.
Стефан Димитър думаше:
- Вуйчо ле, Хаджи Димитре,
аз снощи легнах, та заспах,
на съни ми се присъни,
черно ме куче ухапа,
ясни ми кърви оляха,
дали е на зло, на добро,
или е на гладна година?
Димитър Стефан думаше:
- На зло е, на добро не е.
Петстотин пушки рукнаха
от турска тежка потеря,
Хаджи Димитър убиха.
Ямболско; трапезна (Архив ИМ-Ямбол).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007 Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна
традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.
|