|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
123. ТОТЬО ВОЙВОДА И ХАДЖИ ДИМИТЪР
Блажена гора зелена
Блажена гора, зелена,
блажена Стара планина.
Никога празна не стоиш,
ни зиме, горо, ни лете.
Зиме си пълна с овчари,
лете си пълна с юнаци,
на всяка бука и юнак,
на всеки долмен и байрак.
Най-напред беше, вървеше,
капитан Тотьо войвода,
Хаджи Димитър от Сливен,
Кючук Стефан от Тулча.
Тотя вуйча си думаше:
- Вуйчо ле, Хаджи Димитре,
днеска е Света Неделя,
черно ме куче ухапа,
ясни ми кърви олея,
олея, не заболея.
Дорде си дума издума,
пукнала пушка читашка,
удари Тотьо в главата,
между двете черни очи,
между двете черни вежди.
Тотьо вуйчо си думаше:
- Вуйчо ле, Хаджи Димитре,
ходите къде ходите,
мене със вази носете.
Дето ми душа излезе,
тамка ми гроба сторете
и много здраве носете
на мойта булка хубава.
Децата ми да не пръсне,
момчето даскал да даде,
а момичето - даскалка.
Вълчи извор, Елховско; трапезна (Архив ИМ-Ямбол).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007 Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна
традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.
|