|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
120. ЮНАШКА СМЪРТ - 3
Блажена гора зелена
Отдолу идат сеймени,
сеймени, бюлюкбашии,
хайдушка глава носеха,
хайдушка глава, юнашка.
Сред село са я занесли,
сред село, на мегданято.
Вървели старо и младо,
вървели дребно и едро,
никой си глава не позна.
Най-подир върви бабичка,
златен си ръжен подпира.
Тя си главата познала,
викнала, та заплакала:
- Стефане, синко Стефане,
като те мама родила,
тъй ли те мама мислила.
Сеймени да те уловят,
главата да ти отрежат,
на маждрак да я набучат.
Сеймени думат бабичка:
- Аферим, бабо, машалла,
юнак си сина гледала,
юнак си сина хранила.
Дорде си Караджа хванахме,
девет планини минахме,
на десетата го хванахме.
Дорде му ръце вържеме,
девет синджира скъсахме,
на десетия го вързахме.
Дорде му главата отрежем
девет си саби счупихме,
със десетата го заклахме.
Княжево, Елховско; хороводна (Архив ИМ-Ямбол).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007 Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна
традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.
|