Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
116. НА ГЛАВА МИ ЧЕШМА НАПРАВЕТЕ
Блажена гора зелена
Седнал ми е Стефан мари,
седнал Стефан Караджата,
Караджата, войводата,
на бял мермер камък
да си мери синя гълъбица.
Не удари синя гълъбица,
най се Стефан в сърцето удари.
Викна Стефан, викна силом силно:
- Ой ви братя, вий верни другари,
носете ме, не ме оставяйте.
Дето умра, там ме заровете.
На глава ми, чешма направете -
който мине, водица да пие,
хем да пие, хем да рече:
"Бог да прости Стефан Караджата,
дето умря за народно дело."
Мелница, Елховско; жетварска (Архив ИМ-Ямбол).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007 Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна
традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.
|