10. ХАДЖИ ДИМИТЪР РЕШАВА ДА СТАНЕ ВОЙВОДА - 6

Блажена гора зелена

Какво е чудо станало,
в Сливен града голяма,
горе ми, в горната махала,
в Иванчовото дюкянче.
Събрали ми се, набрали,
дванайсетмина дружина
и при тях Хаджи Димитър.
Всички на крак ставали,
всички реч са държали,
най-подир Хаджи Димитър.
Той се на крака изправи,
изправи, реч им държеше.
Той на дружина думаше:
- Дванайсетмина дружина,
всичките мене слушайте,
какво ще да ви прекажа.
Мене ми вече омръзна,
омръзна, вече дотегна,
да гледам турчин да владее,
да владее турчин, да беснее,
над бащино ми огнище.
Дето ме срещнат, бият ме,
дете ме видят, гонят ме.
Че аз се вече решавам,
всичко имане продавам,
на пари ще го направя,
на пари, на жълто злато,
в кемера ще го запаша.
Ще купя пушка бойлия
и остра сабя френгия,
че ще бунтовник да стана,
из тази Стара планина,
из Сливенските баири,
из Котленските балкани.
Ще сбирам млади комити,
на турци ще отмъщавам.
Хай гиди Хаджи Димитър,
щом рече и го направи.
Най напред пазар пазари,
нивята, триста уврата,
лозята, трийсет уврата,
по девет маси с имане,
три воденици, големи,
седем дарака вълнени.
В нищо му очи не остана,
а най му жално дожаля,
кога дюкяна продаде,
дюкяна, каймаклията,
дюкяна кундурджийския,
със седемдесет чирака.
Продаде, цена не дири,
парите пешкин прибира,
че ги в кемера запаса,
да купи пушка бойлия
и остра сабя френгия.
Често към Балкан поглежда.
Отде го холам видяла,
Тота ми млада сливенка,
сливенка, баш учителка.
Тя на Димитър думаше:
- Любе Димитре, Димитре,
нали си годеж годихме,
таз зима сватба ще правим.
Често към Балкан поглеждаш,
а мене в Сливен оставяш,
при клети турци робиня,
а на гърците слугиня.
Хаджи Димитър, Димитър,
той си на Тота думаше:
- Не плачи, Тоте, не тъжи,
тебе те в Сливен оставям,
но от сърце не те забравям.
Макар в балкана да ида,
ще сбера млади комити,
вечер Сливен ще дойдем,
тебе от Сливен ще вземем,
в балкана ще те изведем.
Хай гиди Хаджи Димитър,
като към Балкан потегли,
от де го холам зачуха,
дор седемнадесет сливенци,
еснафи и кундурджий
и те се с него отвадат.
Хаджи Димитър думаше:
- Еснафи вие и кундуржии,
бързо се назад върнете,
то не е шега работа.
Там няма вино, ракия,
там няма бели дюкяни,
там няма баща, ни майка,
там няма братя, ни сестри,
там няма булка, ни деца.
Там има пушка бойлия
и остра сабя френгия,
зелени треви постелка,
сини камъни възглавка,
букови листа покривка.
За майка - пушка бойлия,
невяста - сабя френгия,
дечица - дребни патрони.
Боже ле, вишен велики,
нали са момци глупави
на кого мерам да дават.
Един от дума не взема
един се назад не връща.
Хай гиди Хаджи Димитър,
той им кахъра береше.
Денем ги в гора криеше,
нощем са в пътя вървели.
Стигнали са, излезли,
в Златица село голямо
при Янка млада вдовица,
тя бунтовници поддържа.
Перущица и Копривщица,
Клисура и Панагюрище,
и Батак село голямо
по среди нощи дигнали.
Хаджи Димитър думаше:
- Янке ле, млада вдовице,
ти бунтовници поддържаш,
кажи ми, Янке, обади,
моята вярна дружина,
къде ще да ги намеря?
Янка се назад повърна,
откачи китка нахтари,
отвори дикме сандъци,
завърза черве жълтици,
излезе и ги подаде:
- Вземи тез пари, Димитре,
за твойта вярна дружина,
в този Шипка балкана,
в Бузлуджа гора зелена.
Там има до три дървета
до три дървета букови,
високи расли, израсли,
над всичка гора излезли.
Средното дърво буково,
хем сухо дърво, хем кухо,
с клоните и със жилите,
тамка се холам намират,
капитан Тотю войвода,
Никола Ини Чакмата
и Стефан млада Караджа,
много им здраве от мене.
Бог да убие, порази,
от де се паша научи,
два пъти Тота ловиха
мъчиха и я питаха:
- Я казвай, Тото, я казвай,
къде е Хаджи Димитър?
Ти си със него годена.
Тота на паша думаше:
- Макар съм с него годена,
те се със мама скараха,
излезе и не се върна,
и в дома не е довадял.
Паша на Тота думаше:
- Много си инат, Тото льо,
имаш ли хабер, нямаш ли,
бяла кадъна ще станеш,
на висок чардак ще седиш,
зелена фераджа ще носиш,
бяла тантела ще плетеш,
жълти алтъни ще нижеш.
Тота на паша думаше:
- Аферим паша, машалла,
бяла кадъна да стана,
делена фереджа да нося,
ако ми дума изпълниш.
Аз имам баща търговец,
дунавски свини прекупва.
Ако ми, пашо, харижеш,
в Одрина града голяма,
Султан - селим джамия,
със дванадесет екала,
касапна да я направя,
свините да си изколям,
на турци да ги продадем -
тогаз кадъна ще стана.
Паша на Тота думаше:
- Много си инат, гяурко,
бяла кадъна ще станеш,
с мене в джамия ще ходиш.
Тота на паша пак дума:
- Бива кадъна да стана,
с тебе в джамия да ходя.
Аз имам братче шапкарин,
в Котел града голяма,
той шие шапки котленски,
котленски шапки, български.
Ти нему хабер да пратиш,
на тебе шапка да ушие,
на зетя бакшиш да прати.
Ще хвърлиш феса низамски,
ще туриш шапка котленска,
с мене в черквата ще дойдеш,
попове да ни венчаят -
тогаз кадъна ще стана.
Из Сливен ходят габровци,
габровци, млади търговци,
продават крини, лопати,
та ги е Тота видяла,
бяла си книга написа
и на габровци подаде:
- Габровци, млади търговци,
кога си стока стоварите,
и се назаде върнете,
през тази Шипка голяма,
в Бузлуджа гора зелена,
там има до три дървета,
до три дървета букови,
високо расли, израсли,
над всичка гора излезли.
Едното дърво буково,
хем кухо дърво, хем сухо,
с клоните и със жилите,
на дърво книга лепнете.
Комити книга да видят,
да видят и я разчетат.
Габровци млади търговци,
като са стока продали
и през балкана върнали,
книгата на дърво лепнали.
Комити книга видели,
видели и я прочели,
четат и не я разбират,
щото е Тота учена,
български думи писала,
французки думи редила.
Викнали Хаджи Димитър.
Разчита я и я разбира.
В книгата Тота писува:
"Любе Димитре, Димитре,
имаш ли хабер, нямаш ли?
Като ме в Сливен остави,
защо ме бързо забрави,
в турски ръце, робиня
и на гърците слугиня.
Мене щат да ме потурчат,
млада кадъна да стана."
Хай гиди Хаджи Димитър
той на дружина думаше:
- Юнаци, мои другари,
хубави пътища хванете,
габровци млади търговци,
дрехите да им вземете.
Ще хвърлим дрехи комитски,
ще облечем дрехи търговски,
млади търговци ще станем,
кринари и лопатари,
конете ще им заберем,
с крините и лопатите,
в Сливен града ще идем,
из улиците ще ходим,
стоката ще продаваме,
покрай Тотини ще минем,
на Тота хабер ще сторим,
всичко да си подготви,
готова Тота да бъде.
Когато слънце залезе,
залезе и притъмнее,
покрай Тотини ще минем,
Тота на коня ще качим,
от Сливен ще я изведем,
в Балкана ще я заведем.
Комити млади юнаци,
вързаха тънки пътища
и габровските пътища,
хванаха млади габровци,
габровци млади търговци
и им дрехите вземаха.
Хвърлиха дрехи комитски,
обличат дрехи търговски
и им конете забраха
с крините и лопатите,
и в Сливен града слязоха,
из улиците ходеха,
подават крини, лопати.
Покрай Тотини минават.
Тота на порти седеше,
бяла тантела плетеше.
Хай гиди Хаджи Димитър,
той си на Тота думаше:
- Опустяла ти е тантела,
що си се в нея втрентила,
не вдигаш очи да видиш,
че какви хора минуват.
Като си Тота погледна,
Хаджи Димитър познала.
Хаджи Димитър думаше:
- Дрешките да си приготвиш,
с бохчата да се подготвиш,
готова, Тоте, да бъдеш.
Кога слънцето залезе,
залезе и притъмнее,
ний ще от тука да минем,
тебе на коня ще качим,
в Балкана ще те изведем.
Тота тантела зафърли
и си сандъци отвори,
всички си дрехи събрала
и ги в бохча вързала,
близко към порта седеше
и Хаджи Димитър чакаше.
Търговци стока стоварили,
стоварили и продали.
Слънцето трепна да зайде
и ето се вече стъмнява,
покрай Тотини минуват.
Тота на коня качуват
и във Балкана извеждат,
Бузлуджа гора зелена,
на комитската поляна.
Като си Тота извели,
почнали сватба да правят.
Капитан Тотю войвода,
него са кума сторили,
Стефан Караджа побащим,
комити зълви, девери.
Никола Ини Чакмата,
той си със гайда свиреше,
комити хоро играят.
И ето караул пристига,
и на Димитър думаше:
- Хай гиди, Хаджи Димитре,
знаеш ли, или не знаеш,
турска ни войска загражда,
манафи черни арапи,
черкези и башибозуци.
Хай гиди Хаджи Димитър,
той на дружина думаше:
- Юнаци, мои другари,
всички се от хоро пущайте,
всичките пушки вземайте,
всички в табиите влизайте,
с пушки на ешенлък ще гърмим.
Всичките пушки вземаха,
всички в табии влязоха,
грозна се война отвори.
Кога се Тота показа,
куршум я в чело удари,
че падна Тота убита,
след нея Хаджи Димитър.
Стефан Караджа раниха,
него в Търнов откараха,
при тази паша търновска.
Паша на Стефан думаше:
- Ти ли си Стефан Караджа,
ти пред кого се намираш,
що си краката не сбираш.
Стефан Караджа дума продума:
- Ай гиди паша търновска,
га питаш да ти обадя,
де се Караджа намира,
пред един келяв циганин.
Паша му дума продума:
- Знаеш ли, или не знаеш,
че теб ще те обесим.
Стефан Караджа дума продума:
- Ай ти, Търновски циганин,
кога от дома излязох,
още си тамка решавах,
ако ме нейде уловят,
награда ще ми е бесило,
пет пари за вас не давам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007
Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.