|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
1. ТОЗ ДОБЪР ЮНАК ХАДЖИ ДИМИТЪР
Блажена гора зелена
Мъри дай ми, мамо,
твоя бял дюлбен,
твойто синьо сукно,
твоите вити гривни
и сребърен пръстен.
Че да си направя на биволите,
на биволите, бели ветрила,
от синьо сукно - сербез шалове,
от сребър пръстен - сребри юлари,
сребри юлари, сребър скрапи.
И ще натоваря тежка кирия,
тежка кирия - сукно и желязо.
Бе ще да мина през Кара бунар;
Карабунарки Лазар играят,
че ще да рекат старите баби:
- Бре блазя, Боже, на тази майка,
дето е гледала тоз добър сина,
тоз добър сина, Хаджи Димитра.
Че ще да рекат малките моми:
- Бре блазя, Боже, която люби,
която люби тоз добър юнак,
тоз добър юнак, Хаджи Димитър.
Коя го люби и да го вземе.
Камен връх, Елховско; на есенно хоро (Архив ИМ-Ямбол).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007 Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна
традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.
|