|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Що сме пъти пътували,
мед и масло пребъркали,
та сме дошли тука долу,
тука долу в равно поле
пред господин старенин.
Та сме почукали, похлопали
златни врати маламени.
Ний рекохме, че ще ни се посърдите, погневите,
вие не ни се посърдихте, погневихте,
а ни поднесохте ситен-витен колачина.
Този колачина, която мома го е китила-витила,
да й даде Господ два вола като два добри ангела,
да сее лятна пченица, зимна костролица.
Да я жънат малки моми,
малки моми кривулейки,
малки момци кривошапковци.
Във нивичка крушчица,
под крушчица люлчица,
във люлчица момченце.
Татко му го гонеше към пъстрооките кози,
той бягаше към църнооите моми...
Амин!
Още му било мило и драго
телилни телици, ждребилни ждребици,
роилни пчелици, ягнилни овчици!
Амин!
Та му се къщата лееше,
лееше и белееше като на Дунав пяната,
като на морето вългата...
Амин!
Звездец, Малкотърновско; "Нарицало" (Архив КБЛ-ВТУ);
вълга - вер. вълна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|