* * *

Български коледни благословии

Къде е Пата патила, къде е Стана станила,
по кални друмища, по малки пътища,
че си търсехме светого и го найдохме
на една Божа царска трапеза - ядеше и пиеше
със позлатена лъжичка, с посребрена паничка,
в сребърна чашка винце пиеше.
Ний мислехме малко нещо да му попеем,
да му попеем, да го поразвеселим.
Той беше от Богу весел, та скочи, та подскочи,
като риба из дълбина, като сокол от височина.
Та засука злати скути и запретна бели ръце,
та ни дари добра дара, добра дара, трапезка.
На трапезка - ведро винце, прибран месал,
на прибран месал - превит кравай,
на превит кравай - кръст дукато.
Това дукато ако е медно - медни му лъжички и панички,
ако е сребро - сребро му се ляло и преляло,
ляло и преляло, и през праг преляло,
като по Петровден дъждовете,
като по Ивановден ледовете
на момите по котлите.
Ако е мазитно - мазитни му биволички,
ако е бързитно - бързитни му кобили.
Се поне тичат, се поне бързат,
нийде своя чест не изтърваха.
И това му са малко видяло, още са на Бога помоли,
още го Господ подари: два волца кат два сиви соколца,
та разора, та разкопа между два лъга каменови,
под път нивица, над път нивица.
Под пътя нивицата кръстци са кладат и преклаждат,
над пътя у нивицата купи са вият и превият.
Под пътя в нивицата - крушчица, под крушчицата - люлчица,
в люлчицата - момченце, като ясно звънченце.
На плещички му ремички, през плещички - криваче,
на кръста му - манарка, на уста му - цафарка.
Баща му го гони по дълбоко доле,
по дълбоко доле, овце да пасе,
по земно горе кози да търси,
а то си бяга по тъмни зимници,
по чернооки момици - да им гаси
лоените свещици,
както й чинил баща му в младите годинки!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.