|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Шу сме пъкюм пътували,
темни нъщи преминали,
кал и трява претъптали,
мед и масло пребъркали,
и сме дошли тука долу
у наш нина-господина,
у негови равни двори,
на негови равни двори,
на негови чемшир порти,
почукахме, потропахме.
Той не бил сърдит,
той не бил гневит -
той скочи, подскочи
наноги не дочака
и не дари тази сита,
вита колачина!
Тази майка, която
го е месила-китила,
да я дари Господ
синковци, щерковци
с калещници, дарещници
те да я канят, подканят,
кя да се носи, подноси
като овца с вакло ягне,
като момък с подкован кривак
пред момини равни двори!
Дарил го е Господ
ждребилна кобилка
по земята по-бързата,
по небото хвърката!
Той я язди, възязди,
та отиде татък долу
на широко равно поле,
засято с рай пшеница,
с рай пшеница - кутрулица,
дет я жънат мальки моми,
мальки моми-криволяньки,
мальки момци-кривошапковци.
Рядка нива - чести кръстини,
в кръстините - грейчица,
под грейчица - люльчица
и в люльчица - момченце
с позлатено пръстенче.
Кога момченце порасте
татко му ще го провада
към белоки-пъстроки козички,
пък той ще бяга към
белоки-церноки момички
като татка си, като стрика си
на млади години!
Вие, момци, благославейте - Амин! ("Амин!")
Заберново, Малкотърновско; наричане над кравая (СбНУ 57, № 46
- "Коледарски благословии - 3").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|