* * *

Български коледни благословии

Слава, слава наш дружина, амин!
Тъмна нощ пътували, дълги пътя вървели,
стигнахме до тез чемшир порти.
Веднъж потропнахме, дваж потропнахме,
рекахме ще излезе некой зъл турчин,
той излезе един божа човече,
по ризчица, по гащици,
че ни покани у негови равни двори,
негова златна трапеза.
Тоз човек, колчем минем заминем,
не го сварвам на оран, на копан,
най го сварвам на ядене, на пиене.
Дал му Бог два волца,
два волца - два ангелца
да си сее жълто жито,
да обреди от корена до върха
големи ниви редки кръстци,
малки ниви чести кръстци,
в нивата крушчица,
на крушчица - люлчица,
в люлчица - мъжка рожба.
Майка му го люлееше и пееше:
- Расти синко - порасти
да тръгнеш подир вакли овци,
вакли овци - роговити кози,
да доиш бяло мляко,
да правиш бяло сирене,
да изпращаш на пътници и друмници,
да изпращаш майчини и бащини грехове.
Клето чедо расте - порасте,
не тръгна подир вакли овци,
най тръгна по седенки, по беленки,
дето моми платна белят,
дето булки шитба шият.
Де ги съзря тяхна стара майчица,
че ги погна с крива-лява кобиличка,
с таз тясна уличка, коя с китом, коя с бутом.
Най-малката била на деветдесет и девет години,
на устане имала деветдесет и девет еми.
Те се качила на плетчето,
на плетчето й дъсчица,
дъсчица поскръцнала
а тя си попръцнала.
Тоз кравай печен - недопечен,
на свети Никола наречен,
таз вечер в торбата, утре вечер в чорбата.
Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.