|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Ставайте, момци-коладници, на глава и на крака;
добра пътя пътували, тъмни нощи нощували.
Ний дойдохме тук, де порти изпочупили,
де дувари изпосъборили, дорде стигнем този дом...
Стани нине, господине!
Ний смятахме, че ще го сварим сърдит и гневен,
че ще ни гони и ще ни пъди.
Ний го сварихме на златна трапеза -
ядеше, пиеше и са Богу молеше.
Той като ни видя - стана,
запретна бели ръкави, тънки скути и ни дари добра дара,
добра дара - вит-превит кравай,
на кравая - кръст дукато,
кръст дукато, сребро лято...
Викайте, момци - коладници: "Амин!"
Тоз кравай, която го й сяла и пресяла,
тя са й прочула пред девет кадалъка-мадалъка.
Де я зачули царските синове;
тръгнали да калесват, да малесват.
Тя са наголемила като челебия с добра коня...
Викайте, момци - коладници: "Амин!"
Сивите им волчета, червените им кончета
по земя вървяха, по небе фърчаха,
никого не стигнаха, не срещнаха...
Най срещнаха на висока могила,
на висока могила, на широка поляна
свети Иван и Божа майка -
братска дялба делиха,
на кой са падна лъжичка,
на кой са падна паничка,
на свети Иван килце и половина,
кола го твари, кола го не зима...
Викайте, момци - коладници: "Амин!"
Вресово, Айтоско (Архив КБЛ-ВТУ); пъди - кара.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|