* * *

Български коледни благословии

Ели ми, Боже, та поможе!
Къде стано станувахме, съде Бога помолихме
и тука дойдохме - у нашего брата домакина,
та го затекохме на честна позлатена трапеза,
че седи, та яде и пие с свои братя и дружина;
златни му паници, златни му лъжици,
яде и пие и Бога моли за юнаци коледници.
Бог му даде юнаци коледници,
та го малко веселица повеселихме,
а повече го поглушихме,
а он стана рад и весел,
та заврати бели ръце и запретна свилни скути,
та ни дари добра дара - пеща хлеба,
кантар сирене, ведро вино и брава месо,
и него ни го Господ поради;
по-честни, честни синковци,
по-честни, честни черчици,
по поле бързи, по гора вещи;
що ги гонило - утичали; що гонили - стигали.
Стигнали Бога и светаго Ивана -
на висока дела, на зелена дела, на прека дела,
че са делили сребро и злато -
кому с лъжица, кому с паница,
на нашего брата домакина -
кило и половница,
та не можа добър юнак с мали волове с позлатена колесница
до дома да го докара, през праго да го прекара.
И вий речете, мои дружина: "О! Амин! Амин!" (всички: "О! Амин! Амин!")
И още ми го Господ подари - оратни волове, телитни кравици,
ждребитни кобилки, ягнитни овчици, козитни козици.
Козици му по гора врещяли,
овчици му по поле блеяли,
кобилки му в яхъри цвилиле,
говеда му у обор ревали.
И вий речете, мои дружина: "О! Амин! Амин!" (всички: "О! Амин! Амин!")
(Като взема кравая:)
И тая перка-белоперка, ако бъде бела - белия му се родила;
ако бъде червена - червена ченица му се родила!
Ако бъде мед - медни кошери му се роили!
Ако бъде злато - му се ляло и ковало
и през праго преливало, като заман водици под воденици!
И вий речете, мои дружина: "О! Амин! Амин!" (всички: "О! Амин! Амин!")
(След като оставя кравая и взема малкия кравай или зелника:)
И тука колко са зрънца стрити-претрити,
млени-премлени, през третьо сито паднали,
толко Господ да му подари -
на малка нива - копненки, на по-голема - камарки,
да не може добър юнак с чист бел боздуган да го прехвърли!
И вий речете, мои дружина: "О! Амин! Амин!" (всички: "О! Амин! Амин!")
(След това взема големия извит кравай, който ще си делят помежду си:)
И тая колачина-витачина, коя ръка подстраяла, размесвала,
она се носила-подносила, зовала-подзовала,
по кумство и по побратимство, и й доождали отдалеко -
от девето село, от десето село със врани коньове,
със зелени седла, със жълти юзди, със жълти здравци,
със бели погачи, със червено вино,
а она се още носила-подносила като пеня по вода,
като риба в дълбина, като сокол в висине
и като кукувицата ясните гласове -
по дълбоките долове, по високите вършица, по зелените вървища;
и още ми се носила-подносила, зовала-подзовала
като герекинята с шареното перо, като царьо с тежката хазна
и като царицата с младите еничере.
И вий речете, мой дружина: "О! Амин! Амин!" (всички: "О! Амин! Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.