* * *

Български коледни благословии

Събрали се отбор момци,
отбор момци коледари,
тръгнали са дълга пътя,
дълго пъти, кално друми.
Меки кали изпотъпкали,
дрянови криваци изпотрошили,
сминови китки изпогубили.
Отишли си при тоз брат наш,
брат наш стар стопанин,
по малко потропали, по малко похлопали.
Те го смятат за лош човек,
а той излезе най добрият
Че става от постеля,
че бърка в куюм джобове,
извади китка нахтари,
отключи чемшир порти,
въведе ни в равни двори
и ни дари с вит превит кравай,
на кравая сребро, злато,
сребро, злато, кръст дукато.
Кому са й сребро ляло,
кому са й злато ляло,
през прага са й пропиляло,
както на Ивановден по дебелте ледове,
както на Танасовден по тежките калове.
той си има три сиви кобилки,
Те са бягали, бягали,
стигнали са до голямата нива с малсо снопи.
В средата на нивата круша,
под крушата люлчица,
във люлчицата момченце, имито му Иванчо.
Майка му го люлееше, баща му му пееше:
"Нани ми, нанкай, Иванчо,
голям юнак да пораснеш,
че да идеш татък долу,
татък долу в пуста земя,
в пуста земя Тилилейска,
дето куче ни лае, пител ни пее, дето агне не блее,
там да къртиш дърветат и камъни
и да биеш зъми и гущери.
Клетото момче расло и порасло
и отишло татък долу в пуста земя Тилилейска,
дето куче ни лае, петел ни пее, агне не блее
и почнало да кърти дървета и камъни и да бие змии и гущери.
Откъде и излязло едно зъмче и го ухапало по пръста,
дето излязла една пришка, колкото на турците тъпана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.